Мъгливото и вечното

"Прах"

Знам, че някой ден ще стана просто прах,
знам, че някой ден няма да ме има.
Искам да направя толкова неща,
но сякаш времето не ми достига.
Искам да правя другите щастливи,
докато съм още тук.
Понякога изпитвам чувство
на самота и огорчение.
Никой ли не разбира
това, че обгърнах се изцяло във съмнение?
Що съм аз. Какво съм.
Имам ли значение.
Какво правя и защо.
В действителност нищо
няма смисъл.
Всички чувства стават прах.
Всички спомени стават прах.
Всички моменти стават прах.
Ще дойде ден, в който няма да ме има.
Тогава какво ще се случи?
Толкова много искам да науча.
Що за човек съм в очите на хората.
Що за душа нося в тази обвивка.
Залезът все някога идва,
с него и неизбежният край.
И знаеш, че един ден просто
ще станеш на прах.
Няма да дишаш, да виждаш и чуваш,
пламъкът в теб ще спре да гори.
Ти си просто човек и умираш
като всички други души.
Един ден просто ще станеш
храна за други същества.
Но истината тук е, че
всъщност живял си в лъжа.
Дали наистина сам управляваш света,
в който живееш?
Дали толкова ценно е това,
за което толкова скъпо милееш?
Залезът идва, помни,
няма време за нищо.
На прах ще станеш и ти,
ще си просто спомен за някого.

🌙🌙🌙🌙🌙🌙🌙