how to be someone else • niall

PART THREE || Щом е мръсница ще си получи наказанието

-Бека, искам да се запознаеш с Найл. Найл, Бека. - представи ни Роуз и той се усмихна. Найл. Красиво име. 

-Приятно ми е да се запознаем. - каза учтиво той и се усмихна – 24 каратова усмивка.

       Опитах се да измърморя “и на мен също”, но съм сигурна, че прозвуча като цвърчене на мишка, което пък накара бузите ми да добият ярко-червен цвят. Бързо погледнах настрани, за да скрия срама си, но от смеха му знаех, че не беше успешно. Смее се като ангел.

-Качваме се горе; имаме проект за правене! - каза прекалено ентусиазирано Роуз и повлече Найл нагоре по стълбите. - Донеси кафе! - провикна се от втория етаж и следващото нещо, което чух бе хлопането на вратата.

Без да мисля захвърлих сандвича настрана и се заех с кафето. Почудих се от кога сестра ми е примерна ученичка и прави заръчаните проекти. Бързо загрях водата и изсипах 2 лъжички от кафето. Разбърках сместа с помощта на лъжичка. След като бях готова с напитките, внимателно хванах дръжките и хукнах нагоре по стълбите. Застанах пред вратата и натиснах дръжката надолу с лакътя си. Отворих вратата и направих крачка навътре. Какво видях ме шокира - Найл, разположил се на леглото и Роуз в скута му. Полата и се бе вдигнала и ръцете му бяха на задника й. Тя бе хванала лицето му, придържайки го близо, докато го целуваше страстно. Най-интересното беше, че дори не забелязваха присъствието ми. Усетих как сърцето ми се счупи. За пръв път има момче, което не ме обижда и не прави физиономии секундата щом ме види и то трябва да е с Роуз. Изкашлях се, за да им покажа, че съм в стаята. След като се отделиха един от друг, поставих чашите на нощното шкафче и бързо изтичах към стаята си, за да оставя влюбените насаме.

-Пицата дойде. - прекъсна мислите ми един познат глас.

Извърнах глава към говорещият, въпреки, че знаех кой е. "Найл." Помислих си аз и прехапах устна при вида на полуголото му тяло.

-Идвам след минута. - съобщих аз и го гледах как напуска помещението. Не исках да си тръгва. Исках да остане вечно при мен. "Мечти." Пак си помислих аз. Той затвори безшумно вратата след себе си, а аз въздъхнах тежко.

Надигнах от леглото точно след 5 секунди и с устремени крачки се запътих към кухнята. 

Ето я и обичайната гледка - Роуз, седнала в скута на Найл и игриво опипваща половите му органи през синия анцуг.

В главата ми нахално нахлуха неприлични мисли. Изръмжах недоволно с цел да спра това, което съм сигурна, че след минута щеше да се превърне в полов контакт. Направих погнусена гримаса, въпреки, че ми беше страшно приятно да гледам Найл гол до кръста.

Настаних се мълчаливо на масата. Разбира се, че двамата влюбени не спираха да се смеят високо, което ме дразнеше. Не защото ми пречеха да се храня, а може би защото ревнувах. И то много. 

Дразнещ звън. Още един. Последва трети.

-Ребека, отвори! – заповяда Роуз нагло. Не ми се спореше с нея и затова станах и с бързи и устремени крачки се запътих към входната врата. Захванах дръжката и я натиснах надолу. Вероятно беше пощальонът. Отворих широко вратата. “Какво правят те тук?” Срещнах се с ухилените лица на двама познати. Нямаше как да не се ухиля. Направих го, но секунда след това те получиха от мен объркано изражение.

-Здравей, Бека! – проговори жената, в чиято ръка се полюшваше дамска чанта. 

-Защо толкова рано? – попитах аз и чак после осъзнах колко неучтиво е било от моя страна да не ги прегърна.

-Може първо да ни пуснеш да влезем. – каза с усмивка баща ми, зад който стоеше сив куфар на колелца.

Те влязоха, съблякоха дрехите си и тръгнаха към кухнята, където предполагаха, че ще намерят Роуз. Да, тя беше там.

-Какво по дяволите?! – извика силно баща ми, който позиционираше на прага на стаята. Промъкнах се между тях. Отворих уста от изненада. Роуз – полугола! Найл – обуващ боксерките си. Поне вече ги бе обул, защото ако бе закъснял с секунда-две нямаше да излезе жив от тази къща.

Аз се засмях шумно. Не беше прилично, но знаех, че сестра ми ще си получи последствията за това, че прави секс на барплота.