Untold

Part 1

Обърна на следващата странница от своята книга идваше най-интересната част. Жалко, че се налагаше да слезе на следващата спирка. Беше в претъпкания автобус вече 10 минути облегнат на една седалка. Чудеше се как да застане за да не се сблъска с хората пред него. Погледна през прозореца и се намръщи дъждът не му помагаше особено, след като го беше хванал неподготвен слизащ на долу по улицата. Градският транспорт спря и вратите се отвориха изпусна въздух търпеливo за да изчака тълпата да излезе. В ляво от него стоеше момиче на около 19 години с бял потник и черна пола в ръката си държеше чадър.

-Заповядайте. - посочи й той към вратата и слезе след нея.

-Благодаря, желаете ли да ви помогна? - попита момичето посочвайки към чадъра си.

-Не благодаря ви, много сте мила.

Продължи да ходи под дъжда пред него се трупаше маса от хора нетърпеливи да се скрият от дъжда в малките кабинки на спирката. Това беше от големите спирки и тук винаги имаше хора. Рай за джебчиите, постави ръка върху раницата на гърба си за да провери дали е затворил ципа напълно, все пак не желаеше книгата му да се намокри. Тя беше по- важна от другите му вещи. Китката на лявата му ръка се завъртя на 90 градуса и се върна в първоначалното си положение за секунда. От сребристия му часовник с червени нюанси избледнели с времето и черна силиконова каиша, която нямаше нищо общо със оригиналната, която му бяха дали след края на обучението му, когато сам трябваше да сглоби най-ценната част от своята екипировка. След по-малко от минута започна да се разгръща черната му броня и да прилепя по-тялото му все едно винаги е била там. Накрая се появи и качулката толкова дълбока, че скриваше маската му и това правеше мрака вместо лице още по тъмен. На лявото му рамо започна да се изписва текст със златисти ръкописни букви на древен език, който обикновените хора бяха забравили от векове, а на тези който го владееха беше забранено да го използват. На лявото му бедро се появи тънка златисто-сребърна верига, а на нея се материализира Меч с изящна дръжка предпазителя беше във формата на крила на прилеп обвити в крака на паяци, а рикасото беше във формата на глава, вместо глава точно под дръжка стоеше червен камък. На кръста му се появи друг меч по-къс, но и по изящен дръжката беше в главата имаше син камък, дръжката беше плетеница, а предпазителя най-отгоре стоеше прилеп със странна глава от която излизаха драконови крила а върху тях се намираше парче метал изваяно във формата на щит от което излизаха крила на ангел дръжките под прилепа бяха обвити от бодли. Зад качулката му се появи плат, който започна да слиза надолу и се преобрази в тъмно накъсана по краищата пелерина скриваща изящните му оръжия. Хората загледаха странната фигура появила се пред тях. Често виждаха войници по-улиците, но такива, като него - никога. Започна да върви по-бързо, като премина в бяг засили се към парапета на моста и стъпи отгоре му с едно перфектно изпълнено движение и скочи надолу. Докато летеше към приближаващата се кола под краката му извади дългия меч от ножницата му прехвърли го в лявата си ръка и го заби през дебелата ламарина точно през врата на шофьора извади един кинжал от мястото му на дясното бедро и го хвърли към жената седнала на предната седалка, когато тя се обърна да провери какво става отзад. Уцели сърцето й. Без да се замисли заби твърдата си ръка във шията на мъжът от лявата му страна, че се хрущене , заби главата му предната седалка завъртя се към него и го изрита с крака си с такава сила, че тялото успя да изкърти тежката врата и да излети от автомобила. Хвана се за седалките и каза на единствената останала жива спътница в превозното средство:

-Дръж се. -И се усмихна дяволите под маската си.

***

Бяха я заловили преди тридесет минути, знаеше го защото започна да брой веднага щом я качиха в колата двама мъже и една жена. Преминаха през охраната й все едно е направена от масло, а те са нагорещен нож.