Търся те във всяка една,
а от теб няма и следа.
Позволи ми да открадна мрачната ти тъга.
И да върна усмивката ти блажена,
пред която винаги съм като заслепена.
И допусни ме да изтрия сълзите,
които криеш, чувствайки се слабост да не показваш задължена.Дали някой ден бих могла да споделя любовта
към друга - така чиста и страстна -
като тази, тъй никога да не угасва.
Чудя се сякаш съм дете незнаещо нищо за живота,
а всъщност съм човек преживял всичко в анекдота...
Отговори на един човек,
от любовта мрачно погубен.
Да е заключена в сърцето му, а ключа към него завинаги да е изгубен.
YOU ARE READING
През мирогледа на поезията
PoetryСтихотворения и поезия на български език. #1 poem 06.08.19 #5 poetry #3 sadness 21.08.19 #9 lgbt #2 completed #1 bgnation #1 poesia