Всеки е способен да обича.

Началото - там от където всяка история започва.

Усетих студ, чух стъпки. Някой приближаваше, по скоро....нещо. Две горещи ръце ме прегърнаха нежно. Обърнах се рязко и...

Събуждайки се чух някой да хлопа на вратата. Беше мама.
- Виктория, ставай мила, закъсняваш.- извика тя.
Едвам се надигам от леглото си и поглеждам през прозореца. Дъждовно е. Замислих се за съня си, но сякаш всичко се е изпарило от мислите ми. Спомням си само контрастът между студът и горещината.
Не ми се ходи на училище. За мен тези няколко дни са изключително трудни. Утре е погребението на дядо и само като се замисля за това ми се иска да легна на удобното легло и да заплача. Не, трябва да престана, без повече подобни мисли. Последна година в училище ми е и не искам да се разсейвам.
Въпреки всичко слязох долу и казах на мама, че ми е трудно и не ми се ходи на училище. Тя ме разбра и се съгласи. Прегръщам я, изпращам я до вратата и скачам на леглото.
Веднага след това се обаждам на най-добрия си приятел. Той веднага вдига и ми разказва, че е освободен от училището му,заради някакъв училищен празник. Около половин час му разказвам за квартирата,която искам да наема в Лос Анджелис , ако ме приемат в мечтания колеж. Ако влезна със сигурност ще литна от щастие, защото музиката ми е страст от както се помня. Изведнъж се сетих за утрешния ден и явно гласът ми се променя, защото Адриан ме усеща и пита:
- Вик, добре ли си?
- Да, просто имам нужда от малко почивка. Пиши ми довечера. - казах аз.
- ОК, чао Вик.
- Чао. - приключих разговора аз, след което легнах и зачетох любимата си книга.
Цялият ми ден мина в четене, учене и гледане на филми, но вече нищо не успява да грабне вниманието ми.
По-късно майка и татко се прибраха, вечеряхме, изкъпах се и заспах.

Благодаря за отделеното внимание.🌹
Очаквайте следващата глава другата седмица.🥀
Обичам Ви.❤❤