The Mystery Boy

Ново училище

-Здравей, Симон. – каза леля ми.
-Здравейте, госпожо Димитрова.
Чух мъжки глас и веднага ми стана ясно, че това е гаджето на Хейли. Само го изгледах от глава до пети през очилата ми и пак се излегнах. Изглеждаше добре. Май и плочки имаше. Браво, Хейли! Хубаво момче си си хванала. Някой скри слънцето ми и отворих очи. Видях момчето как седи пред мен и се усмихва.
-Здравей! Аз съм Симон. – подаде ръката си.
Поех я и също се усмихнах.
-Приятно ми е. Изабел.
-Имаш хубаво име.
-Благодаря.
Хейли дойде задъхана при нас.
-Като гледам сте се запознали вече. – каза тя.
-Да. – отвърна й Симон.
-Та Изи това е гаджето ми.
-Добре си се справила.
И двата се засмяха след думите ми. Като започнахме да говорим за гаджета аз забравих да се обадя на Джейдън. Взех телефона и го набрах. Не след дълго ми вдигна.
-Здравей мила. Пристигна ли?
-Да. Даже сега се пека.
-Ама ти на морето ли си?
-Не. В къщата има басейн. И то огромен.
-Супер. Да пращаш снимки.
-Задължително. Ти какво правиш?
-Отивам на тренировки.
-Вярно, че днес имаше. Да се справиш добре иначе ще ти дърпам ошите. – засмях се.
-Не можеш. Много си далеч. – и той също се засмя.
-Знам. Липсваш ми.
-И ти на мен Из. Как си прекарваш?
-Добре... За сега. А ти ще дойдеш ли някой ден да се видим?
-Не знам. Ако успея ще дойда.
-Добре.
-Аз трябва да затварям.
-Добре, чао. Обичам те.
-И аз теб.
Затворих и оставих телефона. Ще ми липсва разбира се, но не знам от толкова голямо разстояние колко време ще се задържим.
Към 7 часа чичо ни извика да вечеряме. Приятеля на Хейли все още седеше тук. Сигурно са от онези двойки, които не се изпущат от поглед и са залепени с лепило. Ама много здраво лепило. Тези двойки изобщо не ми допадат. Изглеждат ми лигави и прекалено обсебени от идеята да са с гадже. То остава и да спат почти всяка вечер заедно. Ужас!
Седнахме на масата и започнахме да се храним. На масата се чуваше само как Хейли и Симон си шушукат нещо и тя се смее. За това ви говорех.
-Изи как е Джейдън? – попита татко.
-Добре. Днес се чухме, но отиваше на тренировки.
-Е вие пак ще си говорите.
-Мхм.
Леля и татко се заговориха нещо и малкото останала тишина се запълни с приказките им. Нямах търпение да се кача горе в новата си стая и запиша нов клип. Ще ми се отрази добре. Хапнах още една лъжица и станах.
-Извинете ме.
-Къде отиваш? – попита ме Хейли.
-Ще взема да запиша някой клип.
-Може ли да дойда?
-Става ли друг път?
-Добре.
Усмихнах се и тръгнах към стаята ми. След изкачването на толкова много стълби най-сетне стигнах горе. Извадих осветлението, стойката и камерата ми. Подредих всичко както трябва и седнах на леглото. Идиотка! Забравих да включа камерата да записва. Изпъшках и станах от леглото. Включих и пак седнах. Оправих си малко косата и се усмихнах.
-Здравейте, семейство. Ето, че вече съм в новата ми стая. Невероятна е! В новия ми влог ще я видите цялата. Както и къщата. Сигурно ще го видите преди това видео. Не знам. Ще преценя. Та... Накарах ви да ми задавате въпроси във всичките ми социални мрежи. Днес ще отговаря на тях. Но преди това да каза кои са печелившите.
Знам. Досадно е да гледаш нещо и да ти губят цялото време, но е необходимо. Има толкова много неща, които трябва да се кажат. След като казах победителите започнах да отговарям на въпросите им. След около 10-минутно отговаряне реших да викна Хейли. Тя дойде светкавично. Дадох й малката камера и й казах да записва. Тя насочи камерата към мен докато отговарях на въпросите.
-Ето кадри зад заснемането на клипа. – чух я как шепне.
След около 1-2 минути си взех камерата и я помолих да ме остави да снимам. Тя слезе долу, а аз продължих да снимам.
След около 10 минути вече отговорих на повечето въпроси. Казах им „чао“ и спрях камерата. Прибрах всичко и се излегнах на леглото. Беше някъде към 8, а на мен още от сега ми се спеше. Сложих си пижамите и легнах. По дяволите! Утре трябва да ходя в новото училище. Как тука ще има две начални и само една гимназия? Дано само да не искат да им нося униформи. Тогава вече направо ще полудея.
---На другата сутрин в 7---
Вече бях станала и снимах поредния кадър за влога.
-Добро утро! Днес е първият ми ден в новото училище. Не знам как ще мине, но ще видим какво ще стане.
Спрях камерата и се протегнах. Отидох в банята и си измих лицето и зъбите. Отворих гардероба и извадих една тениска малко над пъпа, къси гащи с висока талия и любимите ми кецове. Седнах пред огледалото и започнах да се гримирам и да си оправям косата. Тъкмо щях да сложа фон дю тен и Хейли влезе.
-След 5 минути тръгваме. – каза тя.
-Какво? Та то още е само 7:30.
-В 8 почват часовете. А ние сме на около 20 минути от училището.
Тя излезе и ме остави да скляпам. Сложих си набързо една спирала, очна линия и гланц и излязох. С Хейли тръгнахме. След около 20 минути вече бяхме в училището. Първи час имахме история в новото крило, както го нарече Хейли. Усещах как всичкиме гледаха и си шушукаха нещо. Спряхме пред една врата над, която имаше прозорци, на които беше нарисувано нещо, но не можех да го видя.
-Извинявай, може ли да се снимаме? – каза едно момиченце.
-Разбира се.
Казах и се усмихнах. Дойдоха още около 10 момичета за няма и 2 минути. Този ден ще е доста тежък. Снимах се с още няколко човека и часа почна. Влязохме и седнах зад Хейли. Видях една ниска госпожа, която се сливаше в учениците... От 5 клас. Стаята всъщност беше много красива. Две от стените бяха налепени с птоекти за българската история и един рафт с корони и такива неща.
-Добро утро, ученици. - каза госопожата.
-Добро утро, госпожо Харишева. -казаха всички е един глас.
-Днес ще говорим за гражданската война.
Започна да си преподава урока и се съмнявах някой да я слуша. Гадното на това училище беше, че няма шкафчето и трябваше да си носиш нещата в раница като кросниш из цялото училище. Извадих една от тетрадките и започнах да си драскам. Виждах как телефона ми постоянно святка, защото получавах ново съобщение. Чух, че в това училище, ако те видят с телефон ти го вземам до края на годината или докато не дойде родител. Първи ден и вече не ми харесва.