The Mystery Boy

България, здравей!

Беше към 6:30 сутринта, а ние вече бяхме будни. Полетът ни беше в 7:30, така че в 7 трябваше да сме на летището. Взех камерата и започнах да записвам.
-Здравейте, семейство! В момента е 6:30 сутринта и след малко с баща ми трябва да тръгваме. Толкова се вълнувам. Никога не съм пътувала със самолет. Ще се опитам колкото мога повече кадри да заснема. Та.. Сега ви взимам със себе си и да тръгваме.
Затворих камерара и я сложих в чантата си. Така се радвах, че имам и малка камера за влогове. Слязох долу и се усмихнах на баща ми.
-Готова ли си, скъпа?
-Да. – казах тихо.
Огледах за последно къщата и тръгнах. Щеше да ми липсва. Качихме се в таксито и потеглихме. Извадих телефона си и влязох в инстаграм. Пуснах камерата и се приготвих да снимам.
-Е тате къде отиваме? – насочих камерата към него.
-Отиваме в Българияяя.
-Дааа.
Той се засмя и видеото свърши. Постнах го в „my story“ и започнах ново видео.
-Аз мисля по време на полета да отговарям на съобщенията ви, затова ако сте будни пишете ми. Обичам ви.
Спрях видеото. Сложих едно сърце и го постнах.
-В България имаш ли фенове? – попита ме баща ми.
-Половината са българи. – отговорих му като не отделях поглед от телефона.
-Значи и там няма да те оставят на мира.
-Тате... Ние отиваме в град,който е толкова малък, че сигурно има най-много 1000 души.
-Всъщност са 6000 и нещо.
-То там няма хора като гледам.
-Не говори така. Това е родния ми град и е уникален. Тих, спокоен. Точно като за мен. Ще видиш, че ще ти хареса.
-Да добре.
След 5 минути вече бяхме на летището. Взехме куфарите и тати плати на шофьора. Оставаше около половин час докато да излетим. Извадих телефона и започнах да отговарям на съобщенията на феновете ми. Имах толкова хубави и мили съобщения. Неусетно стана време да се качваме на самолета. Седнах на мястото ми и си закопчах колана. Щом излетяхме извадих камерата и започнах да снимам през прозореца. Беше толкова красиво. Обърнах я към себе си.
-Ето, че полетях за първи път.
---След няколко часа---
Най-сетне пристигнахме. Взехме си багажа изляхме пред летището.
-Има много хора за малък град. – споменах.
-Още не сме пристигнали. В София сме.
-Е как ще стигнем до Любимец?
-Ще дойдат да ни вземат.
-Кога?
-След малко. Само трябва да изчакаме.
Видях една пейка и се запътих на там.Седнах и отново извадих телефона. Имах около 100 нови съобщения. Влязох в инстаграм и отворих камерата и започнах да записвам.
-Ето, че пристигнахме. Нямам търпение да се запозная с роднините ми. Ще бъде интересно.
Намигнах и спрях клипа. Щом го постнах баща ми ме извика. Видях, че се запътва към някаква кола. От там излязоха мъж, жена и едно добре изглеждащо момиче. Тръгнах към тях. Татко ме прегърна през рамо.
-Скъпа това са леля ти Алекса, чичо ти Стефан и дъщеря им Хейли. – каза той.
-Приятно ми е. – казах.
-И на нас. – каза чичо ми.
-Скъпа запознай се с братовчедка си. – каза леля ми на момичето.
Тя отдели поглед от телефона и се запъти към мен.
-Здравей. Аз съм Хейли . – усмихна се и ме прегърна.
-Приятно ми е. – и аз се усмихнах.
Качихме се в колата и потеглихме.
-Само да попитам колко километра е от тук до Любимец?
-Около 300 километра.
Въздишах и извадих отново телефона и започнах да отговарям на коментари и съобщения. Усещах как Хейли наднича в телефона ми.
-Завиждам ти колко хора ти пишат. – каза тя.
-Това са ми феновете.
-Колко имаш?
-Ми около 700 000. Не им знам точната бройка. Но имам доста български  фенове и също така от други страни.
-Яко. Може ли да ги чета заедно с теб?
- Разбира се.
-Нямаш ли хейтъри?
-Имам разбира се. Но не ми пука. На мен ми стига това, че има хора, които ме подкрепят.
-Имаш ли си гадже?
-Да. Джейдън.
-Той също ли е българин или...?
-Не. Канадец е.
-А говори ли български?
-Само с мен. Може да се каже, че е добър. Еми ти?
-Да. Симон.
-Като гледам бая ще си пастнете двете. – спомена татко.
-Явно. – казахме двете едновременно и се засмяхме.
Извадих малката камера от чантата и започнах да снимам страхотната гледка.
---След 3 часа---
-Изабел... Изи.
Баща ми се опитваше да ме събуди.
-Пристигнахме.
Огледах се и излязох от колата.
Къщата беше уникална. На три етажа, с огромни прозорци. От виждах, че има голям двор. Дано да има басейн. То в тази къща как няма да има.
-Нашата къща е най-хубавата в града. – каза чичо.
Взехме багажа си и влязохме вътре. Нямах търпение да видя новата си стая. Определено искам да е бяла. В тази огромна къща със сигурност ще има поне една бяла стая. Но пък ако няма ще си избера най-хубавата. Притенциозна съм, знам. Извадих малката камера и започнах да снимам. Вътре беше още по-красива.
-На третия етаж са твоята и на Хейли стаята. Има 5 стаи, така че можеш да си избереш, която искаш. – каза леля ми.
Запътих се към третия етаж. Прегледах всяка една стая, но последната ми грабна окото. Беше много светло синя на цвят. Леглото беше черно с бели чаршафи. Гардероба беше бял с огромно огледало на него. Имаше две нощни шкафчета до леглото. Имаше бюро за гримове и такива неща също с голямо огледало. На стените имаше уникални картини, а на прозорците имаше бели и черни пердета. Точно стая като за мен. Оставих куфара на леглото и го отворих. Започнах да изваждам дрехите и да ги прибирам в големия гардероб. Щом наредих и гримовете си извадих камерата отново и заснех стаята ми. Излязох на терасата и забелязах, че има басейн. Хейли вече се печеше на слънце, а татко, леля и чичо тъкмо отиваха. Спрях камерата и отидох да си взема бански. Избрах един черно-бял двоен бански. Облякох го, взех една кърпа и телефона и слязох долу. Сложих кърпата на един шезлонг и се излегнах на него. Влязох в инстаграм и започнах да снимам.
-Ето, че вече сме тук и разпускаме. Кажете „здрасти“ на камерата. – обърнах я към тях.
-Здрастиии. – казаха всички в един глас.
Засмях се и видеото свърши. Сложих местоположение и го постнах. Оставих телефона до мен и затворих очи. Точно в този момент някой звънна на вратата. Хейли се затича и отвори. Чух само как извика някакво име, но не можах да го разбера.