Влюбена в най-добрия ми приятел

🌟 Глава 29 🌟

-Алекс, веднага я доведи тук.- извика мама.

-Ама тя сама влезе.- започна да се оправдава.

-Да, да. И аз това казвам. Доведи я.

Отново бях в ръцете му. След минута бях завита с хавлията и седнала на коляното на татко.

-Ти си най-лошия брат.- казах му.

-И аз те обичам, принцесо.*

Имахме много такива ваканции, на които постоянно се карахме с Алекс.

-Изабел, защо се усмихваш така?- извика ми Даниел, заставайки пред мен.

-Нищо. Просто си спомням летата които сме прекарали със семейството ми тук.

-И постоянно си се карала със Алекс, нали?- попита Макс, сядайки зад мен и прегръщайки ме.

-Да. Винаги се караме. Дори онзи ден на летището когато мама и татко се върнаха отново се скарахме.

-Вие винаги се карате, но и се обичате. Все пак брат и сестра...- каза Даниел.

-Вижте какво ви нося!- извика Бела и привлече вниманието ми към нея.

-Сладолед.- изписках като малко дете и ми подаде една от фунийките от ръцете ѝ.

-За теб съм ти взела любимия, на теб като нейния, а на теб като моя.- подаде и на останалите сладоледите. Моя беше с ягода и на Макс също, а на Бела и Даниел бяха с шоколад.

Обичам такъв откакто бях малка. Винаги си вземах или с ягода или с шоколад.

*Ретроспекция:

-А ти какъв сладолед искаш?- попита татко, чакайки да кажа какво искам за да отиде и да ни вземе сладолед на всички.

-Искам сладолед от ягода.

-Ако няма от ягода?

-Ще има от ягода.

-Ако няма ще ти взема от моя с шоколад.

-Добре.

Тръгна и след малко се върна със сладоледите в ръка.

-Ето.- подаде ми сладоледа, както и тези на мама и Алекс и седна на хавлията.

-Принцесо, за теб няма сладолед.- каза Алекс и го взе от ръката ми.

-Стига де. Тогава и за теб няма да има.

-Напротив, ще има. И то 2.