Бръснача за пореден път вкуси от кръвта ми. Земята стана алено червена. Луната непрестана да се взира в мен с това безизразно лице. Вълците ридаят вместо мен. Воя им достига до бездънната пропаст, която се намира на мястото на изгубеното ми сърце. Дори душата ми не издържа и избяга. Защото аз съм напълно сама. Сама съм, дори в пълната стая. А усмивката ми прикрива всички белези, останали след целувките на кървавия бръснач, на оцветените от кръвта стъкла, на студените като ръцете ми устриета на ножовете. Никой ли не усеща тази самота, която се излъчва от моята половинчата същност. Сама съм дори в самотата си.
YOU ARE READING
Моментът
RandomЗа момента в който осъзная че съм сама завинаги. За момента в който разбера че дори ти не ми стигаш. За момента в който истината стане прекалено болезнена за да я прикрия. За момента в който се откъснеш от моя живот... завинаги. Моментът на истината...
