Too late for...

Глава 1

Дженифър стоеше в стаята си докато гледаше задълбочено в телефона. Пишеше си с едно момче на име Зак, бяха в една гимназия. От известно време тя си падеше по него.

                             ЧАТ:

Зак: Какво правиш?

Джени: Слушам музика. Ти?

Зак: Гледам си социалните мрежи.
         Какво слушаш?

Джени: Take me to church. Как си?

Зак: Бива. Ти?

Джени: Добре.

Зак: Нещо интересно при теб?

Джени: Не, няма. При теб?

Зак: Не.

Джени: Свободен ли си да излезнем утре?

Зак: Ще излизам с приятели след даскало.
Може и да хапнем пица у нас след това.
Няма да мога.
Хайде аз ще лягам.
Лека нощ. 😘

Джени: Ок. Лека нощ. 😘

   Джени промени цвета на чата с                              червено
   Зак промени емотиконката на
                          чата с: 👌

                               ***

На следващия ден в училище:
- Хей, какво става? -Попита Джени гледайки в големите шоколадово-кафяви очи на Зак.
-Ем нищо, бива. При теб как е? -Попита Зак с любопитство.
-Супер. Трябва да отивам в час. Чао. -Отговори тя отмятайки косата си.

Тъкмо би звънеца когато тя влезе в класната стая, отиваше си към мястото когато госпожата й каза:
-Дженифър, къде беше досега? Това е вторият звънеца, за учителя е. -Каза г-жа Джоусън като скръсти ръце пред гърдите си и сбърчи вежди.
-Ъ-ъм бях в тоалетната, госпожо. -Отговори момичето заеквайки, защото нямаше как да каже, че е говорила с момче от другия клас.
-Добре, бързо си отивай на мястото. -Отвърна учителката и си продължи урока.

Часът свърши и момичето излезе от стаята отивайки към столовата с най-добрата си приятелка, имаха голямо междучасие.

Гледната точка на Джени:
Когато отидохме забелязах Зак веднага, но и Карла (най-добрата ми приятелка) го гледаше и точеше лиги по него.

-В какво си се загледала така или по-точно в кого? -Попитах аз, сякаш не знаех.
-Ъъ в никого, бях се замислила просто. -Отговори тя съмнително.
- На мен ги говори тези, казвай, казвай. -Подтикнах я да ми каже, все едно исках да знам, че точно него гледа.
-Ох, ами добре ще ти кажа, бях се загледала в Зак, не е ли готин с тези дънки и тази блуза, а и това кожено яке? -Каза тя развълнувано.
-Знаех си, че гледаш някого, ах ти. Ами да, не е зле иначе. -Отвърнах й спокойно, но вътрешно ме обливаха всякакви чувства.

Междучасието свърши и трябваше да отиваме в час. Докато вървяхме по коридора видяхме Зак, усмихна ми се и ме поздрави. И аз него също. Бях много щастлива, цялата греех. Карла гледаше странно и съмнително.
-Какво има, защо гледаш така? -Попитах я аз със странна и учудваща физиономия.
-Какво има между вас двамата. -Отговори Карла с по-висок и сърдит тон.
-Какво да има, само се поздравихме. -Казах й спокойно аз.
-Видях ви как се гледахте, не изглеждаше само като поздравяване. -Отвърна ми сопнато тя.
-Аз ти казвам, а ти каквото искаш си мисли. -Казах й раздразнено, обърнах се и тръгнах към класната стая.

                                ***

На следващия ден Карла отиде в къщата на Джени, влезе, беше отключено, извика я няколко пъти, но не отговори никой. Качи се в стаята и, Дженифър беше в банята и не я чуваше. Карла се възползва от това и извади тетрадката с доклада по английски, на който знаеше, че приятелката й се бе трудила много. И така излезе от къщата все едно нищо не се беше случило.

Джени излезе от банята, преоблече се, нагримира се, взе чантата си и тръгна към училището. Беше притеснена за представянето на доклада си, беше почервеняла. Беше нейн ред, учителката я извика. Момичето започна да търси доклада си, но него го нямаше, а тя добре си спомняше, че го е сложила. Зачуди се какво случва, но не намираше отговор.

-Дженифър, хайде, побързай. -Каза госпожа Колинс
-Ъ-ъъ госпожо. -Измърмори момичето.
-Какво става? -Попита притеснено учителката.
-Няма ми го доклада, а съм сигурна, че го сложих. -Отговори с треперещ глас Джени.
- Не се притеснявай, следващия път ще го донесеш. -Отвърна спокойно преподавателката виждайки притеснението в очите и.
-Наистина? Много Ви благодаря. -Отвърна облекчено момичето.
-Следващия. -Каза г-жа Колинс и часът продължи.
-----------------------------------------------------------
Хей! Това е първата ми книга, надявам се да ви хареса.