Брулени хълмове

Eдинадесета глава

— БОГ да те поживи, милото ми! — просто извиках аз и начаса забравих глупавите си опасения. — Хертън, аз съм Нели, твоята бавачка Нели.

Той се отдръпна настрана от мен и взе един кремък от земята.

— Дойдох да видя татко ти, Хертън — добавих аз, разбрала от това му действие, че ако Нели изобщо продължаваше да живее в спомените му, той не мислеше, че тя и аз сме едно и също лице.

Той вдигна камъка, за да го хвърли по мен. Опитах се да го успокоя с няколко думи, но не можах да спра ръката му. Камъкът улучи шапката ми, а после заекващите устни на малкото човече изредиха куп псувни, които — независимо от това, дали то ги разбираше, или не — бяха изречени обиграно и натъртено и тъй разкривяваха детинските черти на лицето му, че го правеха да изглежда удивително злобно. Това, вярвайте, по-скоро ме нажали, отколкото ядоса... Готова да заплача, аз извадих един портокал от джоба си и го подадох, за да го умилостивя. Той се поколеба, после го грабна от ръката ми, сякаш мислеше, че смятам само да го подлъжа и разочаровам. Показах му още един, но го държах далеч от него.

— Кой те научи на тия хубави думи, момчето ми? — запитах го. — Да не е помощник-пасторът?

— Вървете по дяволите и ти, и помощник-пасторът! Дай ми това! — рече то.

— Хайде, кажи кой те научи на това и ще ти го дам — отвърнах аз. — Кой те научи на тия работи?

— Проклетият ми татко — рече то в отговор.

— И на какво те учи татко ти? — продължих аз.

То подскокна към плода, но аз го вдигнах по на високо.

— На какво те учи татко ти? — повторно го запитах.

— На нищо друго — отвърна то. — освен да стоя далече.

— Ах! Значи, дяволът те учи да псуващ татко си! — възкликнах аз.

— Да... не — смотолеви то. — Тогава кой?

— Хийтклиф.

Попитах го дали обича господин Хийтклиф.

— Да — пак отвърна то.

Когато пожелах да узная защо го обича, можах да доловя само няколко фрази:

— Не зная. Той си отвръща на татко заради мен. Псува татко, загдето ме псува, казва ми да правя както си ща.

— А помощник-пасторът не те ли учи да четеш и да пишеш? — продължих аз.

— Не. Казаха ми, че щели да изпотрошат проклетите зъби на помощник-пастора и да го накарат да ги изгълта, ако прекрачи прага. Хийтклиф бе обещал това.