Draw me like you do¥КФФ2017¥

▪️🌌Край🌌▪️

- За теб винаги мога!

- Нека се срещнем на нашето място след половин час? - попитах аз.

- Добре, ще се видим тогава.

И връзката прекъсна, но от тук можех да усетя самодоволната му усмивка.

~~~

- Радвам се да се видим отново, Куки! - каза той.

- И аз, Техьонг - отвърнах съвсеем леко саркастично.

- Таа, какво искаш? - не вярвах, че ще е толкова директен.

- От къде разбра, че ще искам нещо? - попитах заинтересовано.

- Моля те, не си ме викал откакто скъсахме, за какво друго може да ме викнеш - засмя се той.

- Добре де, трябваш ми - той махна с ръка да продължа - трябваш ми като модел, за да нарисувам човешка структура по - професионално - опитах се да го кажа по - лесно за осмисляне, но той ме гледаше като паднал от небето - трябваш ми, за да те нарисувам накратко.

- И защо избра мен? - попита той.

- Защото имаш...хубаво тяло. - прошепнах последното.

- Само защото ми го каза приемам. - засмя се той.

Въздъхнах от облекчение и от съжаление към самия себе си, но нямах друг избор, само той беше достатъчно самовлюбен, за да се покаже без дрехи и толкова тъп, че да бъде увит в чаршав.

Отидохме заедно във фирмата на баща ми и влязохме в стаята ми за рисуване.

- Такаа, виждаш ли онази малка пладформа,или сценка, както искаш - той поклати глава - от теб, мили ми Техьонг, се очаква да стойш там за неопределено време и да те рисувам, естествено ще има и почивки.

- Мм, значи, да разбирам, че аз ще стоя там като скован, а ти ще ме оглеждаш - засмя се той - голям си тарикат, харесва ми.

- Напомни ми защо излизахме - хванах се за челото.

- Защото се обичахме - погледна че тъпо.

- Ти си неземно тъп, знаеш ли? - попитах аз.

- Знам, за това се разбирам с теб - засмя се той.

Идеше ми да го удоша и така да го нарисувам.

- Случайно да ти се умира? - попитах с усмивка на лице.