▪️🌌Край🌌▪️

730 79 6
                                    

- Още една невероятна творба, ДжънгКук, надмина себе си за тези две години - баща ми ме похвали за пореден път за добре свършвната работа, която щеше да ни осигури доста голям дял.

- Благодаря, татко - усмихнах се на баща си и отново се загледах в шедьовъра си, който представляваше полуголо момиче, което бе застанало на люлка в есенна обстановка, листата падащи бавно, все едно галеха русите и коси и млечнобялата и кожа - но нещо и липсва, знам ли.

- Какво може да липсва, идеална е? - баща ми се зачуди, но аз знаех точно какъв е проблема.

- Добра е, но не е истинско, това е плот на моите мисли, реално не съм гледал никого, а смятам, че един модел няма да е лош - усмихнах се едва - едва, а баща ми се засмя.

- Знаеш, че не може лесно да се намерят модели - поклатих глава разбирателно - но ще опитам да намеря.

- Благодаря ти! - станах от дивана и го прегърнах.

Надявах се да успее да намери, защото колкото и добър да бях, нищо не можеше да се сравни с прекопирането на тяло, което стой пред очите ти.

~~~

Беше обикновен ден в който просто стоях пред телевизора и превъртах от канал на канал, всичко отказвайки ме все повече от това начинание. За момент един филм грабна вниманието ми, е, беше временно, но реших да го оставя.
Усещах как очите ми се затваряха бавно, но точно в момента на отнасянето ми телефонът извибрира в дънките ми. Лека въздишка се отрони от устните ми и изкарах устройството, натискайки зелената слушалка без дори да поглеждам кой звъни.

- Ало, ДжънгКук, можеш ли да говориш? - гласът на баща ми отекна в слушалката, но повече ме заинтригува тъжната му тонация.
- Да, защо ? - попитах аз.

- Не намерих модел, който да нарисуваш за днес- след като чух това надеждите ми и вдъхновението ми умряха напълно.

- Добре, няма проблем - казах по - ведро, за да не го занимавам с глупостите си и затворих.

Станах и си налях вода от кухнята, сядайки отново на дивана. Не съм рисувал отдавна и ако скоро не го направя ще бъде лошо. Но какво щях да правя без модел?
И тогава ми светна...

Взех телефона и набрах човека, когото не смятах, че ще потърся отново някога.

- Ало, можеш ли да говориш?

Draw me like you do¥КФФ2017¥Where stories live. Discover now