Разделени

Цялата истина или не точно *цялата*

-Как се казваш?-попита изненадана Алисън, не сваляйки очи от момчето.
-Името ми е Картър, а твоето?- на свой ред попита той, който също не сваляше очи от нея!
- Алисън- отговори кратко момичето.Тя не знаеше какво друго да каже.
    После двамата се обърнаха, към родителите си които не знаеха какво да кажат. Те бяха толкова зашеметени от случващото се колкото и двамата тинейджъри. Но не толкова от тяхната поразяваща еднаквост, а от това че се срещат по този начн. Сега през главите на двамата възрастни се въртяха всякакви оправдания, но те не бяха пълни и все искачаха  възможни въпроси, на които няма да могат да отговорят: ,,Защо сме толкова еднакви'', ,, Вие знаехте ли'', ,,Има ли нещо общо между нас''-
и още купчина въпроси. Е разбирасе те щяха да могат да отговорят с кратък отговор, но това нямаше да е достатъчно, *все едно бяха на дъската и г-жата ги пита на най-трудния въпрос, а те отговарят с да и не, а тя иска пълен отговор на въпроса*.
    Но се случи нещо много странно за г-жа Джоунс и г-н Стейт, Алисън и Картър си размениха телефонните номера без да задават абсолютно никакви въпроси на родителите си.
Разбира се от това те се успокоиха, но знаеха, че скоро ще дойде време за *ЦЯЛАТА ИСТИНА*.
    Алисън и майка й си тръгнаха от болницата пеша, към дома им, който за голямо учудване беше на няколко преки от дома на Картър и баща му.
    Когато влязоха в ,новия си дом, Алисън остана изумена, защото никога не си е представяла да живее в толкова голяма къща!
- Еха, мамо това е направо палат!-възкликна тя.
- Казах ти, че тук ще ти хареса!- отговори усмихната майка й, сякаш е победила в някоя трудна война.
- А случайно, ще ми кажеш ли, къде е мойта стая?- попита Алисън, гледайки стълбището пред себе си.
- Да на втори етаж, втората в дясно. Ако не ти хареса, можем да я сменим!- но трябва да е по твоя вкус.- усмихна се г-жа Джоунс, която се запъти към кухнята.
    Всъщност това не беше къща, а имение. И учудващо, цялото беше ремонтирано и обзаведено, доста модерно.
    ************16:29************

    Алисън, вече оправи багажа си и оправяше стаята. Тя нямаше търпение да тръгне на училище и да си намери приятели. Наистина, много и липстваха приятелите и гаджето й от Кембридж, *Но това, че съм се преместила не означава, че е дошъл края на света. Тук ще имам ново начало.* мислеше си Алисън докато слизаше по стълбите, към кухнята.
- Алисън няма нищо за ядене, ще отида на пазар, за да купя и някои основни неща като тоалетна хартия, салфетки, вода защото нямаме.
- Искаш ли да дойда с теб?- попита загрижено Алисън.
- Не мила, благодария, но ще се справя, ти остани. Можеш да разгледаш къщата или да се разходиш ако искаш.- каза усмихната майка й.
    ************______************
    Картър, влезе в къщата и се качи направо в стаята си, мислейки още за това момиче. Алисън. *Как може да сме толкова еднакви, имаме ли нещо общо освен приликата между нас, дали родителите ни не се познават от преди? Чакай малко, тя няма баща, а аз нямам майка. А ние с нея сме толкова еднакви? Възможно ли е да сме брат и сестра- близнаци?* тази мисъл мина като куршум през главата на Картър.
- Картър ще отида за малко да колата, забравих едно нещо.- каза баща му който го гледаше въпросително.
- Добре- отговори хладнокръвно Картър. Мислейки още за това което се бе сетил.
    Г-н Стейт изваждаше малката дървена кутия, когато някой го нападна в гръб. Той опита да се защити, но нападателката му имаше предимство. Не беше по-силна, но се бе подготвила за атака. Тя го изненада с нова и той падна на земята. Нападателката завърза около устата на г-н Стейт кърпа,отъркана обилно във *вълче биле* ( тази билка се използва при върколаците като успокоително). Само за няколко секунди г-н Стейт бе  дълбоко заспал. Нападателката му го върза и набута в багажника. След това седна на шофьорското място и тръгна на някъде!
 

  ************18:04************
Ох! Не знаех, че трябват толкова много неща!- оплака се сама на себе си г-жа Джоунс, помъкнала 2 тежки торби със себе си. Тя чак тогава беше напазарувала всичко и тръгна да се прибира към вкъщи. Но някой я изненада! Без да й посяга, и завърза също кърпа с *вълче биле*. Странно е как никой не видя как отвличаха и г-жа Джоунс! Но тя не бе набутана в багажника. Явно нападателят има специално внимание към женския пол!
    
     Авторска бележка: Съжалявам за забавянето на книгата! Нямах възможност да пиша! А и имам да казавам, че ще почна нова книга:________(изненада), както и нещо като онлайн стихозбирка! Моля дайте ми мнението си по въпроса! Благодария и да знаете, че много Ви ОБИЧАМ!!!!!!💕💕