Part 8 - концертът

113 13 0
                                    

В момента с Натали вървим към мясторо на концерта. Вип билетите ни съм ги сложила в черната ми чантичка, която не съм спирала да държа и наблюдавам.

 Вип билетите ни съм ги сложила в черната ми чантичка, която не съм спирала да държа и наблюдавам

Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.

Олелел.. стигнахме! ТУК Е ОГРОМНОО!! *-*
Сигурно имаше 7373647291 хора. Имаше две опашки. Едната за Випове, а другата за.., ами - невипове 😂. Ние разбира се отидохме при виповете. (Чувствам се феймъс😎). Чакахме не повече от 10 мин, за да дойде нашият ред. Подадох билетите ни. Направиха дупка и промушиха нещо като верижка за медальон (А/Б от тези дългите и черните, наподобяващи материя, като на връзки за обувки.. Дано ме разбрахте). Това е... Заехме местата си и чакахме... Изведнъж залата се напълни с изключително много хора... И светлините спряха. Това беше момемтът. Мигът, в който ще видя идолоте си. Като за начало започна Over Again. Добре, че не сложих грим.... Следващата беше Stockholm Syndrome. Третата - best song ever.... И така два часа най-различни песни, пораждащи наведнъж всички емоции в теб. И дойде времето, в което ще ги срещна. Очи в очи след толкова много време. Наредих се към средата на опашката, но тогава се сетих за обещанието ми към Хенри.. затова казах на Нат, че искам да сме последни. Като преодстъпихмд реда си, останалите фенове много се зарадваха. След 35 мъчителни минути, стигнахме и ние. Имахме на разположение с момчетата един час. Отидохме там. Посрешнах ги с най-искрената и емоционално-щастлива усмивка, която е възможно човек да покаже. Снимах се с всеки от групата, след което малко си поговорихме. И оставих най-хубавото за накрая. Отидох при хари, направихме си двойно повече снимки, от колкото с останалите момчета и си поговорихме. По време на разговора ми каза да отида с него в стаята му, защото имал да ми казва нещо. Последвах го и стигнахме. Каза ми да седна и го направих. Беше по-притеснен и от... Ами... Човек, кокто е много много притеснен 😂.
Аз го гледах с поглед, казващ "Хайде, изплюй камъчето, няма от какво да се притесняваш". Тогава той ме погледна с неговите, омагьосващи те с един единствен поглед, зелени ириси.
-Виж.. ъмм...такова... Аз съм Хенри
-Да бе, да. Докажи го!
-От къде ще знам кой е Хенри, ако това не съм аз?
-О боже мой! -казах невярващо.- значи ти си момчето, в което съм влюбена..
-Наистина ли?!
-Гадост, пак мислех на глас!
-И аз съм влюбен в теб, Скайлър..
И тогава той започна да се приближава бавно. Устните ни бяха на опасно близко разстояние едни от други. И тогава се случи. Усетихме устните са другия върху своите. Усещаше се страста и желанието, в тази сякаш така дълго чакана, но и като за последно, пълна със страст, целувка.Тъкмо се отделихме и Найл влетя в стаята.
-Ъм, прекъсвам ли нещо?
-Ааа ненен -казахме с Хари едновременно и се спогледахме.
-Ъъм, както и да е. Хари, трябва да се връщаш, защото фенките искат да те видят.
-Дада, ей сега. Минутка.
-Добре, брат. Чакаме те.

-Скай. -изрече името ми той.
-Да?
-Искаш ли да дойдеш с нас до края на турнето, което е още 2 месеца?
След чутото се чувствах неописуемо, но и много объркана.
-А-аз...

Следва продължение...

/Хеейййй хораааа, реших да кача флава, малко да ви зарадвам. И спокойно, работя по другите събития и части на тази история. Също можете отново да погледнете Part 4 или Part 5, защото реших да сменя образа на Скайлър. Вмесро Лорен Грей, ще използвам Емили Руд. Ще се радвам ако давате коментари и звездички. До скоро./

I will remember you!Where stories live. Discover now