-Защото искам да изтрезнееш, веднъж завинаги! - изкрещя в лицето му и двамата замлъкнаха. Тишаната им беше приятна. И всичко това защото мълчаха заедно. Ако си сам и е тихо, ще потънеш в собствената си депресия. Но когато има човек с когото да мълчиш е по-приятно...
ГТХ
-Много ли ти липсва? - Зейн се обърна към мен, а аз сякаш се върнах в реалността.
-Разбира се... Затова пия, да я забравя. Но нещо ми пречи и колкото и замъглен да е умът ми, нейният образ не избледнява... - въздъхнах силно и след това усетих болка в гърдите си. Не, не такава болка, а онази душевна болка, която не намалява. Която с всеки изминал ден става по-силна и по-убиваща, отколкото е била вчера..
-Знаеш, че няма да я забравиш нали? Също така и това, че ти пожела, тя да си тръгне. Просто няма място за отчаяние...
-Да аз ѝ казах да си тръгне, но мислех, че тя няма да ги направих.
-Хари, ти си голям, голям задник!
-Мерси за думите! - изправих се и влязох вътре. Качих се в стаята си и легнах.
ГТЕ
-Сигурна ли си, че си добре?
-Да! Питаш ме откакто се върнах.
-Цял ден те нямаше, а когато се прибра нямаше никакво настроение. А и очите ти блестят, и имаш ужасни торбички, плакала си, нали?
-Мамка му, да. Плаках! - разкрещях се и започнах да плача. Ашли ме прегърна.
-Малка, малка сърничке... - въздъхна и започна да гали косата ми.
-Сервитьорът, знаеш го нали? - отделих се от нея и я попитах.
-Да, онзи който всяка сутрин ни носи кафе.
-Днес ме заговори... - замлъкнах за миг и погледнах към преплитащите ми се пръсти. - Каза, че е влюбен в мен.
-Какво? - стана от дивана и замахна с ръка. А с този нейн жест избута вазата, която беше поставена на холната масичка. Тя падна на пода, но не се счупи.
-Затвори си устата, ще глътнеш муха. - тя ме послуша, след което вдигна вазата и я остави на мястото ѝ.
-А сега подробности?
-Няма никакви подробности. Каза, че ме обича, а аз казах, че не може да е влюбен в мен и го оставих напълно разбит и разочатован. А след това и аз бях разбира. Напълно, разбита... - затворих очите си и се облегнах назад.
-Ти си, лоша! Защо си постъпила така с момчето?
-Ако ще ме упрекваш, отивам да спя! - вдигнах ръце и си отидох в стаята си.
Извадих дневника си и започнах да пиша.
Освен моето собствено страдание и разочарование, започнах да го предавам и на околните. Не се почуствах добре, когато разховарях с момчето, но честно казано не ми стана и зле. Сълзите, които пролях далеч не бяха свързани с него. Както винаги, в основата на моето страдание стои Хари. Умишлено или не, той ми причинява най-голямата душевна болка, която някога е съществувала. Думите му, действията, всичко в него понякога е толкова разочароващо...
---------------------------------------------------------------------------------------------
Ако главата ви хареса, дайте звезда и споделете мнението си в коментарите! ИСТИНСКО МНЕНИЕ! Обичам ви и лека нощ!
Ще се постарая, следващата глава да бъде по-дълга!
