Как ще те боли
и как ще викаш спри?
Но нека ти кажа,
че не ще се откажа.
Ти си крещи, реви,
но вече късно е уви.
Когато бях сама,
затънала в черната тъма.
Ти беше щастлив, нали?
И пътя си към мен така и не откри.
Да, обичах те безусловно,
но за мен не е здравословно.
Живота си да пълня с отрова
и сама да скоча в рова.
И всичко това за какво,
сама да седя на празното легло?
Няма проблем бъди с друга,
но ще съжаляваш, когато себе си погубя.
Ще режа и няма да спра,
докато болката не изпаря.
Ти реви, защото няма да ме видиш засмяна.
Няма да ме видиш, защото вече мен ме няма.
Как се радвам, само реви
и моите мечти изпълни.
Мечтая си ти да страдаш,
и като паднеш да не ставаш.
Защо се влюбих в тези дяволски очи?
Моля те само се мъчи.
Страдай на воля до мъртвото ми тяло,
от живота то достатъчно болка е видяло.
D.
أنت تقرأ
Always open
الشعرТова е поезия, която написах когато се нуждаех от нея. Излях сърцето си в книгата и въпреки че сега е неловко за четене, препрочитането служи за дневник и напомня с носталгията си за преживяното. ▶ cover Veena Steele ♥ (dreamsformagic)
