Как започна всичко?

14 1 0
                                    

Здравейте, благодаря ви, че отделяте от времето си, за да прочете тази история. Надявам се да ви бъде интересно, ако е така моля да дадете vote, за да разбера дали продължавам да пиша.
Приятно четене!
Здравейте! Името ми е Solji и съм на 17. С моето семейство непрекъснато се местим от място на място, заради работата на баща ми. Днес е денят, в който отново трябва да се разделям с приятели и да си стягам багажа, защото официално заминаваме за Сеул. Този път баща ми обеща, че няма да се местим повече и ще се установим там. Да знам... звучи супер яко, че ще живея в Сеул, но не мисля, че ще ми хареса. Както и да е. Ще се върна по - късно
2 дни по-късно:
Лооол, може би не бях права. В Сеул е много по - хубаво от колкото в Пусан. Утре е първият ден в новото ми училище. Униформите са страхотни. Надявам се и съучениците ми да бъдат такива.
Първи ден в новото училище:
Уха, училището е много красиво и цветно. Очарована съм!
- Моля да поздравите новата ни ученичка! Името й е Solji - каза г-ж Лим
Всички в един глас ме поздравиха.
- Solji искаш ли да кажеш нещо за себе си?
- Здравейте, както разбрахте аз се казвам Solji и идвам от Пусан. Ще ми е много приятно да учим заедно.
В този момент чух силният смях, който идваше от момичетата на втория и третия чин.
- Запазете тишина! - извика силно госпожата.
Имаше само едно празно място и то беше до някакво момче, което беше забило главата си в чина. Г-ж Лим каза да седна до него. В този момент всички момиче започнаха да викат, че мястото ми не е там, но нямаше кой да ги чуе аз просто седнах.
- Здравей - поздравих го аз
От негова страна имаше пълно мълчание!
- Тук изглежда много приятно. Ще се радвам, ако станем приятели.
В този момент момчето вдигна главата си и няма да повярвате... това беше Baekhyun
- Ти наистина ли мислиш, че можем да станем приятели? Намери си друго място и ме остави на мира
Стоях като гръмната. Винаги съм си мислела, че той е по - мил.
Извадих нещата от чантата ми и дори не посмях да го погледна
В голямото междучасие дойде едно момиче при мен. 
- Здравей името ми е So-Young!
- Здравей!
- Не им обръщай внимание. Тук са такива. Всички са луди по EXO, гледат ги като писани яйца.
- Разбирам
- Искаш ли да хапнем заедно ?
- Разбира се!
След училище:
Като за първи ден, можеше и да е по - зле. Е има и нещо хубаво. Вече имам една приятелка, а именно So-Young. Тя ми предложи да се разходим и да ми покаже някои неща. Имаме среща в 16:00. Оо, не имам само 1 час. Ще се чуем после.
След срещата:
Здравейте, отново! Точно се прибрах и имам много за разказване. Може би аз имам най - лошия късмет днес. Излезнах ме и всичко беше супер. Взехме си шейкове от едно страхотно място. Решихме да отидем към мола. По пътя се блъснах и си разлях шейка и можете ли да познаете по кой? D.O ... Убийте ме!

Mysterious GirlWhere stories live. Discover now