И всичко беше толкова странно.
Не можех да забравя красивите му очи. Не бях от хората, които биха описали първата си любов правилно. Не бях и от тези, които биха казали, че са се влюбили от пръв поглед. Не обичах тези клишета, но това момче ми беше в главата и бях длъжна, да опитам.
Исках да вкуся устните му отново, ръцете ми в косите му, като някоя любовна песен на Lana Del Rey. Защо прекарвам живота си в слушане на песните ѝ- бих му ги посветила всичките. Толкова са красиви, изпълнение със страст и те карат да мислиш, за това от което най-много имаш нужда. Текстовете и са пълни с огнена любов, бих казала изпепеляваща, лоши момчета- бих ги описала като поредното клише, но точно тези думи го описваха идеално. И ето, че пак се стигна до него. Искам да променя ежедневието си, до спра да споделям всичко на глупава тетрадка, просто лист хартия, поглъщащ тайните ми, мечтите ми и самата мен. Искам да спра да слушам тъжни песни от 90-те, представяйки си, че съм в центъра на текста и че е писана за мен. Онези глупави тинейджърски моменти, когато описваш проблемите си все едно настъпва края на света. Така биха ги описали родителите ми, но ние продължаваме да ги приемаме толкова навътре, защото сме малки и не знаем за истинските проблеми, които ще ни предостави живота след време. Всичко, за което мислим е любов и музика, те са свързани. Музиката ни напомня за изживяните моменти, едва ли не отваря раните ни, а ние продължаваме да ги слушаме, бих го нарекла красив мазохизъм.
ŞİMDİ OKUDUĞUN
Angel on fire
ŞiirЩе те оставя да ме заведеш в Ада, ако това означава, че ще държиш ръката ми.
