You: Evermore

Глава 1: Consequences

Доминик

Седмиците си минаваха, а моята Скарлет все още не се беше събудила. Гледах я всеки ден и се молех просто да отвори очи, но тя продължаваше да не ги отваря. Минутите се превърнаха в часове, часовете в дни, а дните в безсънни седмици.

Гледах тялото й и как къдравата й коса пада спокойно по раменете.Боже, дори така- в тази болнична стая с хилядите системи и машини около нея, изглежда прелестна. Но така й започнах да забелязвам промяната в нея- беше отслабнала, а лицето й вече не сияеше така. Изглеждаше слаба и непробудно заспала. Спокойна, а аз...аз от друга страна не мога да си намеря място.Моля се постоянно, искам само да отвори тези големи кафяви очи и да видя живота в тях. Да видя моята Скарлет. Но както и да й говоря, тя така й не ги отваря.

Кома. Кома.Кома....

Сега

Заел съм обичайната си поза, застанал до леглото на Скарлет. Ръката й е в мен и внимателно докосвам кожата й.

-Моля те,бебче отвори очи, знам,че можеш- говорех до ухото й, а ръката ми галеше косите й. -Днес е деня в който ще се върнеш при мен. Ще ми позволиш да видя отново тези твой красиви, големи шоколадови очи. Ще ми позволиш да те прегърна и поема отново в обятията си. Бебо, искам отново да мога да те целувам, моля те за едно-отвори очи-тихият ми глас сякаш се носеше из малката стая, но така й не достигаше до нея. Той тихо преминаваше и след това отлиташе като бяла лястовица през леко отворения прозорец. Въздъхнах. -Добре, почивай си-колкото време искаш и ти е нужно да се възстановиш. Аз ще те чакам и когато отвориш очи, ще съм първото нещо което видиш...-казах и целунах челото й.

Чух как някой почуква на вратата и се обърнах. Софи и Зак.

-Хей-Софи тръгна към мен с бавна крачка. -Как е тя? Нещо ново?-попита ме и докосна рамото ми.
-Не, все още не е отворила очи. Не разбирам...лекарите казват,че всички показания са нормални, но тя продължава да е в кома. Нито аз, нито те можем да разберем защо-отговорих и с тъга в гласа.

-Ще се събуди, ще видиш!Тя е силна- Софи седна на стола до мен и хвана ръката на Скарлет.

-Дом, ял ли си нещо днес?-попита ме Зак който все още седеше до вратата и не смееше да влезе.

-Не ми се яде-отговорих му без да го поглеждам. Не можех да отдръпна погледа си от Скарлет защото ме беше страх, че може да се събуди всеки един миг и аз да изтърва срещането на погледа й.