Danger ~YoonMin~

Пролог

- Всяка връзка се разпада рано или късно... Защото това е живота... А живота и съдбата са малки кучки, който много обичат да си играят с живота на хората. Дават ти нещо хубаво само, за да получиш надежда и после да ти я отнемат, за да гледат страданието ти.. Тях това ги радва. И ако нямаш силна воля, няма как да се пребориш с живота. Можеш само да стоиш на едно място, докато той продължава без теб. И когато най-сетне се осъзнаеш, всичко ще те връхлети изведнъж.. Ще те унищожи и пак ще ти даде надежда само, за да те гледа как отново страдаш малко по-късно... Но ти имаш сила да пребориш и живота, и съдбата. Не забравяй, че това все пак е твоят живот.. Твоят живот, твойте решения и твойте правила, не на някой друг. - след тези полу замислени думи, психолога погледна плахо това момче..Мин Йонги..
Всички бяха загубили надежда, че някой някога ще проникне в душата му. И въпреки, че в този момент той пишеше нещо в телефона си и се правеше, че не е чул и дума от казаното, той чу и запомни всяка една изречена дума и всяко едно казано изречение
Но дали няколко думи бяха достатъчни, за да върнат стария Йонги? Не..отговорът беше не. Защото него вече го нямаше.. Човек минал през Ада и оцелял, никога няма да бъде същия.. Единственото, на което близките му се надяваха е, че ще стане по-добър..по добър за хората около себе си и по-добър за самия себе си
Психолога и момчето стояха и се взираха един в друг известно време. Всеки пленен в собствените си мисли..
Йонги осмисляше чутото. Колкото до психолога, чието име така и не запомни..той имаше план как ще му помогне..и за разлика от другите, той нямаше да спре, докато не успее да направи това объркано момче по-добро.
Чудите се какво му има? Всичко започна с едно влюбване. Момичето се казваше Ванеса. Да тя не беше Корейка като него..може би със самото си различие тя го привлече в началото. Тя беше забавна, мила, красива..но той нямаше как да знае, колко черно е сърцето й всъщност. Накара го да се влюби в нея, да направи неща, с който той не се гордееше и накрая просто го заряза. Тогава той се промени. Започна да се събира с още по-лоши хора, загърби старото си аз, както и приятелите си... Той не беше лош преди това. Просто беше такъв, какъвто Ванеса го направи. Но сега..сега той беше Дявола. Забърка се с няколко групировки, започна на продава наркотици, да организира обири и палежи. И беше добър. Наистина добър. Беше умен и умееше да си приквива следите. Всички в полицията знаеха, че той е виновникът.. Работата обаче беше там, че нямаха доказателство, че е той. Мозъкът и парите винаги са го спасявали.
Йонги стоя още малко така. След това просто стана. Даде нужните пари на мъжа пред него и си тръгна без да каже и дума. Истината беше, че той идва тук само заради старите приятели, който го карат на сила. Защото той вече може да не показва каквито и да е чувства към тях, но ги обича. И винаги ще е така.
Той тъкмо щеше да излезе от голяма сграда, в която се намираше кабинета на психолога, когато се блъсна в едно друго момче. Но дори не му обърна внимание, а продължи напред. За него нямаше смисъл да си хаби думите за един непознат.
Колкото до момчето, неговото име беше Парк Джимин. Макар и изключително млад, той беше изпълнен с мечти. Едната , от който да стане психолог като баща си.
И нито един от тях не подозираше, това не беше последния път, в който ще се видят, а може би не беше дори и първия. Но пък и двамата бяха прекалено заети да не си обръщат внимание, за да се погледнат един друг.
Какво ще стане когато световете на тези две напълно противоположни момчета се сблъскат един в друг? Дали доброто в Джимин ще направи Йонги по-добър, или ще стане обратното, злото в Йонги ще направи Джимин по-лош? А може би и двете ще станат реалност и по този начин те ще се допълнят един друг.. Едно е сигурно, съдбата ще ги сблъсква много често, по-често от колкото предполагат. От непознати, те ще станат приятели, но дали от приятелството им ще се роди нещо друго..може би любов?

•••

Такам и това е началото на историята. Знам, че е скучно, но все пак е началото, няма как иначе. Надявам се, че по-нататък ще Ви стане забавно. Ще се радвам да прочета мнението Ви..Бай за сега *-* ^-^ *-*