Cranky~

Глава 1.Самото Начало

Бях още на 17 ,когато убиха родителите ми. Едва го преживях. А да не говорим за братята ми.
Това се случи преди 3 месеца.
Една вечер както си седях в стаята чух писък. Слязох в хола и видях счупено стъкло,а от него точно избягава и убийците. Родителите ми лежаха на земята целите в кръв. Бях се паникьосала и не можех да мръдна. Седях и ги гледах и след това съм припаднала.
Събудих се на леглото си и до мен седяха братята ми. По изражението им разбрах, че майка ми и баща ми вече са мъртви.
След около месец и половина дойде ред и на братята ми. Тъкмо се прибирах и видях това. Братята ми бяха обесени. Не можех да издържам. Просто се качих в стаята си и се затворих за 1 седмица. Когато най сетне реших да се разходя някъде телата ги нямаше. Беше ме страх. Не знаех дали ще се върнат за мен, но аз бях твърде спокойна за човек като мен.
След още месец и половина явно беше мой ред. Спях си в стаята ми,но се събудих от някакъв шум, разтърсих се и отидох да проверя е това бяха те. Хората които убиха семейството ми. Паникоьсах се, започнах да тичам и да хвърлям неща в опит да ги забавя, но без успех. Измъкнах се през задния вход и се запътих към гората, където никой нямаше да ме нямери, където си бях скрила резервни дрехи, защото предчуствах че ще стане нещо такова.
Стигнах до храста където ги бях скрила. Взех ги, те бяха в раница, метнах ги на гърба си и се запътих още по-навътре в гората. Смръчаваше се. Чудех се на къде да поема, когато чух звук зад себе си. Завъртях се и какво да видя. Момче с сивеникава коса и зелени очи. Изплаших се и започнах да бягам. Той тръгна след мен като викаше:
-Чакай, не се плаши. Няма да те нараня.-тичаше след мен.
Спрях се защото нямах сили. Той застана до мен и започна да ми говори.

-Ти?ти какво правиш тук на тази територия- говереше ми уплашено
-Няма ли да ми отговориш?!-попита ме и ме изгледа злобно
-А!-чакаше отговора ми, но такъв не получи.

Загледах се в очите му. Бяха толкова красиви. Седнах на един дънер, за да си почина, когато луната се издигна над нас, а той започна да вие. След миг вече гледах пред себе си вълк. Чак сега се сетих, че днес е пълнолунието. Хвана ме страх. Той се приближи до мен и облиза ръката ми. Поведе ме към племето си където беше пълно с различни животни и хора. Всички ме гледаха злобно. Озовахме се до неговата колиба, където аз се настаних и не след дълго съм заспала.
На другата сутрин видях как това момче спи в другия край. Изправих се до седнало положение и се завгледах в него. Беше много красив. Тогава той се събуди и разтърка нежно очички.

-Добро утро-каза ми сънено и се усмихна
-Добро утро-казах със страхлив глас
-Не се бой от мен. Няма да те нараня, но къде са ми обноските аз съм Натаниел-каза ми и ми и подаде ръка.
-Мадисън-здрависахме си ръцете

Изправих се когато си ударих главата в тавана. Тук беше твърде ниско и тясно, че се чуствах като в кутийка.

-Добре ли си-чух мекия му глас -Да

Исках да го поразпитам малко. Какво е това племе и какви са те.

-Какво е това племе, а има ли други?-попих го шепнейки
-Да разбира се. Ние сме от племето Атaкоаши, едно от най-големите племена тук. Има още много затова трябва много да се пазиш. -каза той на един дъх
-А вие какви сте?-попитах още по тихо.
-Ние ли?! Ние не сме върколаци или пък извънземни.-каза с насмешка- Ние сме стари племена прогонени от обществото. Ние сме демони. Хора които се превръщат в различни животни. На всеки е отредено специално животно, което показва твоята същност. Един съвет, не вярвай на лисици- засмя се

Засмях се с него. Не след дълго Нат излезе, а аз тръгнах след него. Разведе ме и се запознах с Анжи, която беше много красива птица с кафяви очи и синя коса. Майкъл - мечка, която имаше много пухкава козина, сини очи и руса коса. Адъм - така и не ми каза какво е, но беше много красив, черна коса,лунички и прекрасни сиви очи.