Ето ме и мен...
На ръба на пропастта,
стоя и чакам твоя следващ ход.
Дали ще се спася от теб сависи.
И ето ти ме бутна.
Пропадам...
Ще умра...
Заради това което бях и съм сега.
Заради думи пазени в тайна,
заради тебе ще умра...
Душата ми изстена
и това бе моя край.
Обви ме празнота и нищо аз не чувах.
Проклинах аз деня, във който те видях.
Умирам аз сега и няма връщане назад.
И търся аз във тази бездна
това, което бях.
Не вярвах, че ще можеш до там да стигнеш ти
и с думи в пропас да ме бутнеш ти.
Аз мислех, че за теб съм нещо,
но явно е било лъжа.
Заради теб пропадам в тази бездна
и умирам аз сега...
