Stone

Пролог

*Гледна точка на Блейк*
-Стегни се Блейк! Играем на карти от два часа и не можем да ги бием, та това са момичета.
-Не разбра ли, че не играем за победа просто се наслаждавай на последните си седмици в общежитието- понякога не знам какво го прихваща Дерек. Има мания към това винаги да побеждава. Но не мога да виня най-добрия ми приятел за това, че е страхотен.
-Момчета мисля, че трябва да си ходите, след малко ще минат да ни проверят не искам да загазя заради това, че сте ми в стаята.
Не мога да разбера защо Сара винаги се притеснява. Да се позабавлява малко. Бас хващам, че е голяма бъзла.
-Ей хора хайде да се скрием и да прекараме една цяла нощ в стаята на Сара. Никой досега не е посмявал да го направи ще е яко- знаех, че Сара няма да се навие лесно, но секси съквартирантката и няма и да се замисли.
-Страхотна идея Блейк аз съм за!
Не съм и очаквал нещо различно от Дерек. Здрависахме се по нашия специален начин и сега трябваше само да убедим момичетата.
-Оооооо никакъв шанс. Дори това да е единствената стая, в която вие момчета може да останете, никога не бих се съгласила на такова безумно решение. Ами ако ни хванат? Ще ни накажат и кой знае още какви работи. Не, не, не и не! Не мога да го позволя! Амелия ти не си съгласна, нали? Моля те не ми казвай, че си съгласна.
-Аз нямам никакъв проблем момчета, стига да сте тихи и без глупости.
Сара седеше и още не можаеше да повярва. Беше сладка. Усмихнах се без да осъзная. От време на време се мотаем четиримата и имам Сара за наистина добра приятелка. Но понякога не я разбирам. Трябва да се научи да не се страхува и да поема рискове.
-Моля те Сара обещаваме да не шумим. Може да гледаме филм или не знам да ви бием още пет игри на белот.
-Първо не сте ни били на карти не си измисляй- тя почна да се хили докато не се почука на вратата.
Погледнах я с умоляващ погле. Тя стана бързо, отвори вратата на  терасата и ни избута навън. Сложи пръст на устата си в знак да сме тихи и затвори почти безшумно вратата.
*Гледна точка на Сара*
Отворих вратата и пълната фигура на Боб се извиси над мен. Не помръдвах, чаках просто ди ни пожелае лека нощ и всичко да минава без проблемно. Но не,  как можах да си помисля, че ще се измъкнем толкова лесо. Той ме побутна навътре и тръгна към тоалетната. След като се обеди, че там няма никой се обърна отново към изхода и тръгна да излиза, но силен шум го накара да спре намясто. По дяволите! Спипани сме. Боб тръгна към източника на шум и аз седях не знаейки какво да направя. Амелия си лежеше на леглото и не се притесняваше за нищо. Единственот нещо, което можех да сторя беше...
-Ох!По дяволите!- това всъщност ме заболя ужасно много. Беше лоша идея да се удрям нарочно в ъгъла на гардероба. Но за щастие привлякох вниманието на Боб и той изтича до мен, за да види как съм. Аз седнах на стола и почнах да стискам с всичка сила удареното място. Вече ни най-малко не се преструвах.
Боб явно забравил за шума ме посъветва да му сложа лед и да си лягам. Пожела лека нощ и на Амелия и излезе. Така притеснената ми съквартирантка изтича и отвори вратата на Блейк и Дерек, за да влязат на топло. Не исках да бъда на тяхно място, на вънка си беше бая студено.
-Защо шумяхте толкова много? Боб за малко да ви усети и всички да загазим- не смятах да повдигам тази тема, но стартът на тази вечер въобще не ми харесваше, а и още бях против всичко това. Просто се надявам тази нощ да свършви колкото се може по-бързо.
Щеше ли това малко престъпление да промени живота и?