47 глава

Magsimula sa umpisa
                                    

- Рейч нали се разбрахме да пишеш?! Ами ако беше тук?!

- Видях го, че излиза и за това.- прегърнахме се. - Тръгваме ли?

- Да. Хайде. - заключих. Тръгнахме надолу по улицата.

- Какво му беше оправданието?

- Приятел, който дошъл по работа в града, с който искал да се види.

- Аха... и мисли, че си се вързала.

- Поне се надява. Любопитно ми е обаче кой е, че да не трябва да знам.

- Ами ако е момиче.

- Лошо за него. Мноого лошо. - сега се замислих за това. Ще ми стане прекалено гадно, ако е момиче, но любопитството надделяваше и исках да разбера кой е.

След около 20 минути вече бяхме в центъра и се намирахме пред заведението. Имаше два входа и видях Майк да седи сам на една маса близо до предния вход, за това ние отидохме и седнахме в единия ъгъл при другия вход. Кафето беше голямо за това трудно ще ни познае, а и имаше хора и трябва да се вгледа конкретно в нас за да ни познае.

- Какво ще желаете? - попита сервитьорката.

- Две големи фрапета. - поръча Рейчъл.

- Идвт след малко. - момичето ни остави и тръгна към съседната маса.

- Ох... вече и аз се изнервям няма ли да дойде по- бързо?!

- Нали?! - загледахме се към масата на Майк, но никой не се появянаше. Обърнах се в другата посока и заразглеждах самото кафене.

- Идват! - каза Рейчъл.

- Къде? - обърнах се рязко.

- Фрапетата ви. - сервитьорката се усмихна и ги сервира след което се оттегли.

- Гадна си. - отпих от кафето.

- Да си беше видяла лицето. - засмя се. Не исках да поглеждам отново на там, защото е много очевидно. Аз се падам с гръб към неговата маса и изглежда все едно зяпам хората. Рейчъл обаче беше срещу масата и гледаше на там. Тя отпи от кафето си, но се задави. - Ъм... Джес.

- Какво? - попитах, а тя само посочи с пръст. Обърнах се и видях някакъв топ модел да прегръща Майк, а той я целуна по бузите. Ченето ми щеше да да удари земята, а очилата ми паднаха. Наведох се да ги взема без да отделям поглед от тази курва. Седнаха и започнаха да обсъждат нещо.

- Е ако това е приятелят, то по- каква ли работа е в града?! - каза Рейч, а аз я погледнах.

- Трябва да отида там. - опитах се да съм спокойна.

- Недей.

- Защо?

- Не знам. Просто може да не е това, което си мислим.

- Е няма друг начин да го разберем. - станах от мястото си, а Рейч тръгна след мен. Майк не ни виждаше и в момента минах точно зад него.

- Гаджето ти е голяма късметлийка. Завиждам и. - каза блондинката. Я пак!

- Спокойно миличка. Вече няма гадже. - свалих очилата си и я погледнах, а Майк светкавично скочи от мястото си и ме погледна.

- Джес?!

- Боже ти си Джесика? Само за теб слушам.

- Интересно аз за теб не. - усмихнах се злобно.

- Джес успокой се и не преувеличавай. - Рейчъл се опитваше да ме успокои.

- Макейла, приятно ми е. - подаде ми ръка, а аз я изгледах злобно, а след това погледнах Майк.

- Приятел, а Майк? Не знаех, че имаш топ модели в списъкът си с приятели.

- Джес мога да ти обясня.

- Слушам.

- Моля те не си тръгвай... Аа ти каза, че слушаш. Съжалявам навик.

- Не ми е до шегички Майк. Защо ме излъга?

- Не можех да ти кажа истинта. Добре Коледа е след месец и ти подготвях изненада.

- Все още не разбирам тя какво общо има.

- Тя е туристически агент. Помага ми да организирам почивка за двама ни за празниците.

- Двама ви?

- Не. За мен и теб Джес. - каза. Погледнах го и просто побързах да излезна от заведението. Не се понасях в момента. Майк просто ми е организирал изненада, а аз му нямах доверие и развалих всичко. Как можах да си помисля, че ми изневерява с тази?! Не можех да остана и да го гледам. Просто ме е срам от себе си. Как ще му се извиня?! С това излиза, че му нямам доверие. Аз съм най- ужастното гадже. Не трябваше да се съмнявам в него.

А/Б
Ето я новата глава. Малко ни остава до края. Коментирайте и гласувайте, ако ви харесва главата и историята. Благодаря!♥♥♥

"Just friends"Tahanan ng mga kuwento. Tumuklas ngayon