"Just friends"

43 глава

- Хора след вчера съм като парцал и не знам дали фитнеса е най- добрата идея. - измрънка Сам.

- Тогава се прибирай. - казах му.

- Не може. - каза Крис.

- Ти ще ми кажеш дали не мога. - отвърна Сам.

- Наще са вкъщи, забрави ли? - напомни му Крис. - Не може да се прибереш сега. Часовете свършват след два часа, а обещахме, че ще отидем на училище. Така че идваш с нас на фитнес.

- Ох... добре... - въздъхна.

- Не трябваше да пиеш толкова много вчера. - засмях се.

- Да извинявай, че брат ми ми поръча две уискита, Итън още три, а накрая ти дойде с шотове с текила и ме предизвика да изпия няколко.

- Бях пиян. Защо ме послуша? - защитих се.

- Защото бях на шест големи уискита.

- Значи брат ти и Итън са виновни. - вдигнах ръце.

- Как ли пък не. Ако не го бяхме напили щеше да ни мрънка цяла вечер за това, че трябва да се прибираме, да спрем да пием, че нямало да можем да отидем на училище...

- Да разбрах! Щеше да развали купона. - прекъснах Крис.

- А така го направи забавен. Поне аз доста се забавлявах, докато изкачваше стълбите. - засмя се Крис, припомняйки си случилото се.

- Какво друго помниш от вчера?- попитах.- Явно повече от мен.

- Не е повече. И аз не помня много. Итън ще ни разкаже. Въпреки, че не съм сигурен дали искам да знам какво съм правил. - Крис беше прав. Притеснително е какво се е случило.

Гледна точка на Джесика

С Майк тъкмо влезнахме в мола. Беше пълно с хора, а е уж през седмицата в работно време.

- От къде ще започнем? Нека позная. H&M?

- Как си знаеш. - усмихнах се и тръгнахме към магазина. Влезнахме и запчнах да разглеждам. - Боже мой! Трябва да пробвам това и това и това! - взех бледо розов топ с дълъг ръкав, светли дънки леко накъсани при глезена, бяла тениска с черен надпис и едни бледо розови маратонки с дебела бяла подметка. Тръгнах към пробните и първо облякох тениската и дънките.

- Ще излезнеш ли да те видя? - попита Майк.

- Ето. - дръпнах завесата.

- Харесва ми.

- Е да, но дънките не си отиват с чорапите ми. - засмях се. - Влизам да пробвам топа и маратонките. - отново дръпнах завесата. Обух си мойте дънки и маратонките и облякох топа. Цветовете на маратонките и топа бяха много близки един до друг и за това си отиваха. Излезнах за да ме види Майк.

- И това ти отива. Ама то на теб всичко ти отива, така че ти си решаваш кое ще вземеш, или ако искаш всичко.

- Мисля, че не ми трябва тениската. Много е клиширана и имам подобна. Но дънките, топа и маратонките просто ми е жал да ги оставя тук. - казах, а Майк се засмя.

- Чакам те при касата. - влезнах и си се облякох с моите дрехи. Взех нещата и отидох на касата при Майк.

- 105 долара. - каза момичето на касата след като маркира и прибра всичко в плик. Майк и плати и излезнахме от магазина. В едната си ръка носеше плика, а с другата ме държеше за ръка.

- Сега на къде?

- Не знам. Минахме през любимият ми магазин за останалите, който и да е ми е все едно.

- Zara?

- Не. Да отидем да хапнем и после ще решим.

- Казах ти, че ще огладнееш. - засмя се.

Отидохме до паркинга и оставихме нещата в багажника. Качихме се с асансьора до последния етаж на мола, където бяха храните.

- Pizza Victotia или Happy Sushi? - попита.

- Не ми се яде риба за това избирам пицата. - казах. Минахме покрай бързите храни и стигнахме до другия край на етажа, където се намираше пицарията. Влезнахме и седнахме на една маса до остъклената стена. Виждаше се голяма част от Бевърли Хилс.

- Какво ще желаете? - попита току що дошлата сервитьорка.

- Пица Венеция и фреш от портокал за мен. - поръчах.

- За мен пица Империя и кола.- поръча и Майк и тя записа поръчките ни. Тръгна на някъде и ни остави сами. - След мола какво ще правим?

- Ами... сетих се! Ще се приберем да оставим нещата, ще си починем малко и довечера всички, имам в предвид и останалите, ще отидем на боулинг. Не сме ходили заедно и мисля, че ще бъде забавно. Малко състезание.

- Добра идея. Със сигурност ще се навият.

- Разбира се. Животите им са скучни и нямат планове за днес и утре и други ден и до края на живота си. - засмяхме се.

- Да. Но ти каза да си починем. От какво?

- Кога си обикалял в мол с мен?

- Никога. - изгледа ме без да разбере какво намеквам.

- Е днес ще обикаляш мол с мен и след три часа ще разбереш за какво ти говоря.

- Три часа?!

- Пиците! - зарадвах се, игнорирайки очуденото му и до някъде отчаяно лице. Разрязах пицата си на парчета и започнах да се храня.

А/Б
Здравейте! Ето я 43 глава. Още само 7 до края. Главата не е много интересна, но се надявам да ви е харесала все пак. Коментирайте и гласувайте. Благодаря!♥♥♥