Bella - The Truth

Глава 1

It's me.

   Дъждовните капки се стичаха по прозореца. Това се случваше доста рядко тук и затова обичах, когато вали. Дъждът ми напомняше на случка от детството преди да се преместим в Сан Диего.

   Когато бях на десет се скарах с брат ми и избягах от вкъщи. Навън валеше като из ведро. Скитах се по улиците на Чикаго и се чудех къде да се скрия. Бях много ядосана. Застанах под един гараж и стоях там около час. Една приятелка на мама минаваше от там и ме видя. Взе ме с нея и се прибрахме у тях. Подсуши ме и ми облече сухи дрехи. Искаше да ме върне вкъщи, но аз се инатих и не исках. Тя се опита да узнае защо, но аз така и не и казах. След няколко минути мама дойде да ме вземе и се прибрахме. Скара ми се и аз се разплаках. Татко накара брат ми да ми се извини, но той не пожела да го направи. Не си говорихме с месеци, но накрая всичко отмина и се сдобрихме.

   Засмях се, когато си припомних цялата история. Колко глупави сме били. Дори не помня за какво се скарахме. Въздъхнах и се захванах с ученето. Стоях на леглото си и разгръщах учебника. Утре беше последният ми изпит преди да завърша и да се дипломирам. Не бях от отличните ученици като най-добрата ми приятелка Лиса, която знаеше всичко. Помислих си ,,щом Кристофър е минал и аз ще успея''. Отново усмивката се появи на лицето ми. Телефонът ми позвъня. Беше приятелят ми Остин.
- Добро утро, мила. - каза той в слушалката
- Добро утро. - отвърнах
- Какви са плановете ти за днес?
- Трябва да уча. Притеснявам се дали ще успея да се справя.
- Ще се справиш, мила, ти си толкова умна, а и изпитът не е чак толкова труден. - надъха ме той
- Благодаря ти, скъпи. Когато съм готова ще ти се обадя, за да се видим.
- Добре, ще чакам. Обичам те!
- Аз също. Целувам те, до после. - затворих и оставих телефона си на леглото зад мен. Взех учебника си, но отново бях прекъсната. По-големият ми брат нахлу в стаята ми. Погледнах го учудено, защото той изглеждаше притеснен, а това се случваше много рядко.
- Бела! Кухнята! Гори! - каза задъхано той
- Какво? - извиках, а той стоеше и ме гледаше. Не правеше нищо. - Кристофър, отиди и вземи пожарогасителя. - наредих му и той изпълни. Когато слязохме в кухнята нямаше никакъв пожар, а просто тиганът беше пламнал. Стената беше станала черна, както и малка част от тавана. Мама щеше да се ядоса за това. Изгасих огъня и се обърнах към Крис.
- Крис, следващият път просто ми кажи, че си гладен или си поръчай пица. - скарах му се
- Добре, ще си поръчам пица. - каза той и се качи в стаята си. Опитах се да изтрия черното от стената, но не се получаваше. Оставих го и се качих в стаята си, за да продължа с ученето си. Отворих учебника отново и се съсредоточих върху уроците. След около двадесет минути някой почука на вратата ми.
- Какво има пък сега? - сопнах се
- Просто ти нося пица. - Крис се подаде срамежливо от вратата. Погледнах го. Имаше очите на татко - искрящо сини, и мека, вдигната нагоре кестенява коса. Той ми се усмихна извинително.
- Може би съм малко гладна. - усмихнах се, не можех да му се сърдя.