Our place

1-ва глава

Събудих се цялата потна. Сънувах един от най-големите си кошмари, да ме пратят в пансион. Слязох по стълбите на долния етаж и видях майка ми да готви нещо.
- Здравей, мамо
- Добро утро, мила. Как си
- Еми добре. Готвиш любимите ми ястия, нещо е станало
- Не мила. Спокойно
Съгласих се с нея и седнах на масата където беше седнал баща ми.
- Здравей, татко
Той ми кимна. Имах чуството, че искат да ми кажат нещо, но немогат.
- Кари, седни-каза мама
Седнах и започнах да ям. Те стояха и ме гледаха тъжно. Сигурна съм, че имаха нещо да ми казват.
- Кажете какво има, не издържам вече
- Мислим да те пратим в пансион-казаха те
- МОЛЯ
Те много добре знаеха, че мразя това място. Като бях малка бях в пансион три години.
- Знаехме, че така ще реагираш. Вече те записахме. След 2 деня ще дойдат да те вземат.
- Много, яко нали-казах аз. Ще се отарвете от мен ОТНОВО.
Качих се в стаята и се заключих. Има някаква причина да ме пращат там. Звъннах на моята приятелка Сара и и казах всичко. Тя започна да плаче и ме попита какво ще прави без мен. Реших да и затворя, защото ми беше доста тежко. Мразя раздялите. Не мога да си помисля даже живота без нея. Звъннах и отново, и и казах повече да не ме търси.
- Защо- ме попита тя
- Ще е по-добре. Съжелявам. Чао. Обичам те.
Живота ми се разпада с всеки ден..
Беше 12 на обяд, но реших пак да легна. Неможах да заспя, и реших да си направя за ядене и да погледам телевизия. Дояде ми се супа и слязох до кухнята да видя дали има. Докато слизах по стълбите видях на стената снимки на мен и Сара, стана ми тъжно, но все пак си казах, че майка ми и баща ми ме пращат в пансиона за добро. Не, не е така, не си го мислех. Имаше супа. Сипах си в една купа и се качих в стаята ми. Пуснах телевизора и видях да рекламират рокли за бал. Замислих се къде ще бъда на моята абитюренска, която ще е след две години.
- Мамоо..Ела замалко..
- Идвам, Кари
Минаха 15 минути и тя най сетне се качи в стаята ми.
- Да мила кажи- каза майка ми.
- Къде ще съм на бала си?
Емии..няма да има такъв- тя ми отговори тъжно с наведена надолу глава. Аз си знаех, че отговорът и ще бъде отрицателен.
- Не мисля, че няма да има, защото ще го направя в пансиона- усмихнах се злобно аз. - Сега моля те излез- казах и като и посочих вратата.

******************************************
Здравей те . Надявам се да ви харесва това което пиша. Ще качвам още глави. Ако ви харесва може да натиснете ⭐️. Благодаря ви.❤️❤️ Съжелявам ако има правописни грешки.