Моят красив съсед

Всичко ще е наред

~След седмица от името на Хани~

Пътувахме със Сехун към модното шоу. Бях много притеснена, от това шоу зависеше кариерата ми, ако се провалих нямаше никого повече да се занимавам с мода. От време навреме Сехун се опитваше да ме успокои, но нямаше шанс, след като минат всички модели трябваше и двамата да излезем, ами ако точно тогава се издъня!?

Вече бяхме там, изчаквахме да докарат камиона с дрехите, но закъсняваше с десет минути. Реших, че има задръстване, затова се успокоих и чаках. Минаха още двадесет минути, тогава видях камиона да идва, падна ми камък от сърцето.
Шофьора слезе и дойде при мен, като ми прошепна нещо.

"Главният модел не беше вътре"

Това ме накара да изпадна в паника, съвсем забравих, че го оставих в студиото.

-Хани какво става?-Сехун попита притеснен.

-Главния модел, студиото, забравих, няма го!

-Спокойно, отивам да го взема, ти се погрижи за моделите и се успокой, ще се върна скоро.-Сехун се качи в колата си и потегли.

~От името на Сехун~

Почти бях пред студиото, а имаше още час до началото на шоуто. Щях да успея!
Исках да звънна на Хани, за да разбера дали е добре. Вече я бях набрал, но в далечината видях огромен камион идващ точно към мен.

~От името на Хани~

Видях, че Сехун ми звъни и веднага отговорих.

-Там ли беше..!?-Бях прекъсната от шум от кола. Сърцето ми започна да бие бързо, притесних се. Все още държах телефона, не мърдах, едвам дишах. Дали Сехун беше добре?! Какво се случи?!
Седях, чакайки отговор.....

-Ало!

Това беше Сехун!!!

-Сехун!!! Какво се случи?!-Вече плаках, не се сдържах, имах чувството, че никога повече нямаше да чуя гласа му. Знаех, че се е случило нещо ужасно, че е бил в опасност.

-Скоро ще дойда.-не получих отговор, но ми стигаше това, че е добре.

Оставаха по-малко от двадесет минути, Сехун тъкмо беше пристигнал, моделът вече се приготвяше, всички бяха по местата си. Вече бях спокойна, Сехун ми разказа за случилото се, не беше ранен, не катастрофира.

-Ще успеем, файтинг!-Сехун ме укоражаваше на всеки излязал модел.

Главният модел също се справи, оставахме аз и Сехун. Поех си дълбоко дъх, тъкмо щях да пристъпя напред, но Сехун ми хвана ръката. Погледнах го, а той беше толкова спокоен след всичко това.

-Радвам се, че всичко се нареди.

-Радвам се, че съм с теб, Хани.

Това беше последното, което си казахме преди да излезем на подиума.
Не се притеснявах, Сехун беше до мен. Нямах нужда от друго.

Бяхме в края на подиума, поклонихме се и отново погледнах Сехун. Той също ме погледна, придърпа ме към себе си и ме целуна. Беше прекрасно, не се интересувах от всичките погледи, интересувах се само от Сехун. Не беше важно какво ще става после, след като съм с него всичко щеше да бъде наред. Обичах го, а това е най-важното, нали?

~Край~

Надявам се историята да ви е харесала😊