The impossible one H.S

Моля те.

Вече беше сутрин,бяхме страшно схванати от седалките.
-Хари..-обърнах се към Вик и видях,че е плакала.-Тя ще се оправи нали?!-попита ме тя,не знаех дали ще се оправи,но се надявах.
-Ще се оправи,всичко ще е наред!-казах ѝ аз.Видях,че лекарят от вчера излезе от стаята на Ема.-Докторе!-казах аз,бях изплашен от отговора.
-По-добре е,стабилна е,но не се събуди,може да влезете да я видите,но не пипайте нищо!!-каза докторът и ни се усмихна,естесвено,че ще влезнем вътре.
-Влез първо ти.-каза ми Вик,кимнах и тръгнах към вратата.Видях я.Беше толкова невинна,дори когато спи се вижда колко е мила,можеш да обикнеш това същество,само когато ти говори.До нея имаше стол,настаних се на него.Потърках очите си с ръцете си и издишах тежко.
-Съжелявам за всичко,толкова съжелявам,за държанието си,за всичко,аз съм виновен,ако не се бях запознал с теб нямаше да си тук,аз съм виновен,Бела е виновна тя ме накара,тя искаше да те убия,опитах опитах докато спиш,но погледна ли към теб,краката ми омекват,усмивката на лицето ми се появява и всичко изчезва,няма да го направя.-хванах ръката ѝ,очите ми се напълниха със сълзи,знам че изглеждам жалък ревлю,но не мога да я гледам така,та тя едва дишаше,бяла като платно,студена все е едно беше труп.-Исках да се бяхме запознали в други обстоятелства.Моля те само не ме оставяй,не мога да живея без да гледам усмивката ти,без да те пазя,без да гледам как оправяш косата си,как се храниш,моля те само не ме оставяй!-казах аз сълзите вече се стичаха по бузите ми....това чувство...това шибано чувство...някой почука на врата.Беше Вик.
-Хари,как е тя?!-попита и дойде до леглото на което беше Ема.
-Ами докосни ръката ѝ,съжелявам,че го казвам,но е като труп,толкова е бледа!-казах аз,видях как Вик се разплака.Тя ме погледна с насълзени очи.
-Влюбен си в нея нали?!-попита тя,а аз се стреснах от въпроса ѝ,знам че Вик няма да ѝ каже.Споделял съм ѝ толкова много неща,тя ми беше като сестра.
-Какво?!-попитах аз.
-Хари,вижда се,как я гледаш,дори сега си плакал,също никога не си бил толкова загрижен за някого,колкото за нея!-каза тя,беше права,беше толкова права.
-Добре,какво ще стане ако съм влюбен в нея,тя сигурно даже не иска и да ме погледне,ако разбере истината?!-попитах я аз и в погледнах.
-Не знаеш дали тя изпитва нещо,защо не си признаеш!!-каза тя на малко по висок тон.
-Да,добре,влюбен съм е нея,но не ѝ казвай!!-казах аз също на висок тон,станах от стола..но нещо ме спря.
-Харии....