По някога имам изблици на шотове и ще ги качвам тук. Ще има различни жанрове. ................................Даже приемам и оферти на лично като тагвам желаещия.... Не съм най-добрия писател ама нали трябва да се науча някак.
Hoppla! Dieses Bild entspricht nicht unseren inhaltlichen Richtlinien. Um mit dem Veröffentlichen fortfahren zu können, entferne es bitte oder lade ein anderes Bild hoch.
Виждадате ли тази снимка? Това съм аз. Хубав съм, нали? Е тази моя красота не е само дар, ами и проклятие. Ще питате защо? Ами изчакайте да се видя с най-добрия ми приятел и ще разберете. През това време да се представя, аз съм Ким Сокджин на 22 от Сеул, Южна Кореа. Студент по музика в Сеулския университет. Днес е петък и аз пропускам лекции за да се видя с Намджун, който е най-добрия ми приятел от, ами незнам от кога, от както се помня, това е отдавна. Пристигнах пред парка в който идвахме постоянно, в средата на парка имаше един парцел с много дървета, ама като казвам много имам предвиид найстина много и всичките едно до друго, но ние намерихме как да се промушим между тях и да си направим малка пейка, за да киснем там и никой да не ни безпокои докато си бъбрим. Минах по тясната пътечка и видях познатата фигура. Седнах до него потупвайки го по гърба. Явно се беше замислил защото се стресна. -ОО Джин ти ли си? -Че кой друг. - За какво искаше да говорим? Звучеше притеснено по телефона. Станало ли е нещо? -Всъщност много неща.-въздъхнах- От къде да започна... -От началото.-прекъснаме той, аз го погледнах тъпо и продължих. -Знаеш пряката уличка между университета апартамента ми, нали?-той кимна - Ами преди месец нещо се случи там. -Какво?-мълчах, незнаех как да продължа, беше ме страх че ще ме помисли за откачалка и че няма да сме приятели повече. -Ще ти кажа но ми обещай, че няма да си развалим приятелството и че няма да ме намразиш за това което съм.-подадох кутрето си към него -Обещавам.-каза и стисна кутрето ми с неговото-? -Както се прибирах след лекции, някакво момче с маска ме издебна в гръб и ме завлече в някъв микрубус, там ми завърза ръцете, устата и очите. След това потеглихме за бог знае къде. Патувахме известно време. След като пристигнахме ме поведе на някъде, развърза ме чак когато вече бяхме в някаква малка стая без прозорци, само легло и възглавница. Тогава успях да го огледам, имаше маска, от тези дето има как да ти променят гласа. Имаше стегнато тяло мускули горе долу колкото твойте. Както и де е. След това..... ами след това..... той...той... ам как да го кажа......той ме изнасили.-погледнах Намджун, той гледаше празно, кимна да продължа. - Болеше ужасно много, въпреки че се опита да бъде нежен или поне така каза. След като приключи ме върна на същото място и си тръгна. След това два дни не можех да ходя, а пък за сядане не можех да си и помисля, през тези два дни избягвах тази уличка от страх, но на третия реших че няма от какво да се страхувам, едвали ще ми се случи отново. Да ама грешах. Той отново беше там. Чакаше ме. Като го видях замръзнах, той се приближи и ме попита къде съм бил и че съм му липсвал през изминалите дни. Каза че трябва да ме накаже и нещата се повториха. Нещата се повтаряха дни на ред, докато не станаха седмици и накрая не стана месец. Проблема е друг. - замълчах, идваше трудната част. - Проблема е там че почнах да се чувствам странно, нямах търпение да дойде времето в което ще се видим, нямах търпение да почувствам устните му по тялото си, дъха му, ръцете му, тялото му, да почувствам как....как ме чука. - въздъхнах бях почервенял и не смеех да вдигна глава от земята. - Всеки ден се будих с нетърпение, с мъка прекарвах часовете в университета докато дойде часа в който той ще ме чака на тази уличка, без да зъкаснява и секунда, всеки ден. Станах нетърпелив. Всеки път когато минавах от там се надявах да е там, а когато го нямаше се чувствах тъжен. Започна да ми харесва това което прави с мен. Какво се случи с мен?-мълчахме повече от 5 минути. Докато той не проговори. -Знам какво ти .-погледнах го.- Влюбен си. -Така ли? Но аз дори не съм виждал лицето му, как мога да се влюбя в някой който дори не съм виждал, дори не знам как звучи истински му глас. Единственото което знам е името му, казва се Джун, а и мога да позная вкуса на устните му. Те са меки, пухкави, топли и толкова неустоими....оооо боже наистина съм влюбен.... Какво да правя? -Кажи му. -Но ако той не изпитва същото? -Ако не изпитваше същото нямаше да повтори случилото се, щеше само да си поиграе и да те зареже. А и нищо не губиш ако му кажеш. В колко се виждате по принцип? - 5:15. Защо? -Сега е 4:30, прибери се, изкапи се и се наконти. После се вижте и му кажи, и се надявай като си свали маската да не мяза на блъснат с влак пор.-засмяхме се на определението. -Но аз исках да прекараме деня заедно. -Имам работа след малко, така или иначе щях да те оставя. -Ъгхххх добре ще тръгвам. Чао.-помахах му и излязох от парка. Прибрах се по най-бързия начин. Изкъпах се и се обякох с прилепнал черен кожен панталон, толкова тесен че чак цепката на дупето ми се виждаше, и една черна блуза на дупки, кожено яке и мойте найки. Пръсках косата с малко лак и я разроших небрежно, малко грим и бях готов. Огледах се в оглеталото. Боже ама аз наистина съм хубав. И съм секси. Намигнах си и излязох. Отидох на мястото, а той отново ме чакаше. Като ме видя онемя. От маската не виждах очите му, но ясно видях как си отваря устата и една лига е напът да потече. Приближи се и прошепна с дрезгав глас в ухото ми. -Да не би да искаш да те изчукам още тук и сега.- гласа му беше различен, данеби да бе махнал машинката за промяна на гласа. -Може би да, а може би не.- реших да го подразня. -Не ме дразни, да не пострадаш.-отвърна -Не виждаш ли че си го прося или трябва да ти го кажа като на бавноразвиващ.-сопнах се аз, той скръцна със зъби. -Хайде, да не губим време.- Хвана ме за ръка и ме задърпа към добре познатия бус. Веднага след като затвори вратата ме нападна с груби целувки, а аз отвръщах със същата страст. Колата тръгна, а ние продължихме да се натискаме отзад. -Няма ли да махнеш маската?-попитах докато целуваше врата ми. -Може би по късно. Ако слушаш. - явно се опита да намигне защото видях как плата пред едното му око леко помръдна.
