"Just friends"

2 глава

- Ъмм... не знам. Примерно как така най-сладкото момче в класа те изпрати до вас?

- Майкъл ли? Не, просто бяхме в една посока.

- Мхм... Така ще кажеш! - засмя се.

- Рейч, не харесвам Майкъл. Пробвай се ти с него, но аз определено не го искам.

- Ти него не, но той теб... - отново се засмя.

- Ти нямаш ли си друга работа? Хайде чао!

- Джес не...

- Чао! - повторих и ѝ затворих. Изпих си фреша и се качих в стаята си. Взех си iPod-а и си пуснах музика. Ох, от това имах нужда.

След около час си взех лаптопа и реших да вляза във Facebook. Отворих го и видях, че имам няколко нови покани за приятелство, и че са ме добавили в някакъв групов чат. Поканите бяха от Майкъл, Крис и Итън. Приех ги и отворих чата. Беше група на класа ни, така като гледам. Затворих чата и започнах да разглеждам новите публикации. По едно време Майкъл ми писа. Оф... отново.

М: Хей Джес, какво правиш?

Дж: Лежа си на леглото.

М: Искаш ли да излезем в парка? Времето е хубаво. Може да покараме.

Сериозно ли? Като се замисля обаче и без друго няма какво да правя в къщи сама. Но да изляза с Майк?

Дж: Добре, но за малко.

М: Супер! Ще ти пиша, когато съм пред вас.

Дж: Ок.

Станах от леглото си и започнах да се приготвям за излизане. Е, не чак приготвям де, няма да ходя на гала вечеря. Обух си светли къси панталонки, бяла тениска, карирана червена риза, обух си бял Converse и бях готова. Вързах русата си коса на опашка и взех телефона, ключовете и парите си в мен. Слязох на долния етаж и седнах на дивана в хола за да изчакам Майк да дойде. Тъкмо отключих телефона си и той ми писа, че е отпред. Прибрах си телефона и взех скейта. Излязох отпред и видях Майк. Отидох при него.

- Хей... как си? - попита.

- Добре съм.

- Хайде тогава. - качихме се на скейтбордовете си и тръгнахме към парка, който не беше много далеч. След около 5 минути вече бяхме там.

- Да отидем на рампата. - предложих.

- Може. - съгласи се и тръгнахме на там.

Покарахме там около час. После си взехме сладолед и се разхождахме, говорихме си доста и накрая започна да се стъмва. Не исках да се прибираме, но трябваше.