Me and you....impossible {РЕДАКТИРА СЕ}

Облогът

 Когато се прибрах вкъщи не продумах и думичка. Образа на онова момче ми се въртеше в глъвата и се молех на всички богове да не е това заветно гадже което чакаме от цяла седмица. Бях в стаята ми когато майка ми ме извика в гостната.

-Скъпа, ела да ми помогнеш с масата!- мама беше типичната домакиня. Беше подготвила абсолютно всичко за пристигането на мистериозният гост, беше се погрижила за най-малкият детайл, искаше всичко да е перфекто за нейният бъдещ зет. Докато помагах на майка ми на врътата се извъня. Сестра ми Амъбр заподскача нетърпеливо към вратата и я отвори с широка усмивка. Изненада, изненада краля на пистата седеше с два сини куфара пред вратата ми. Чакай малко..куфари?

-Матео!- Амбър му се хвърли на врата като го накара да загуби баланск и за малко да се стропулят на земята заедно с куфарите.

-Здравей, прнцесо!- целуна я по челото. Майка ми приглади роклята си и се запъти към вратата, за да поздрави госта.

-Матео, добре дошъл!- момчето се усмихна искрено и подаде ръка на майка ми, но тя вместо да се ръкостиска с него направо го прегърна.

-Изключително съм ви признателен, госпожо Валенте! Благодаря ви, че ми позволихте да остана в къщата ви докато нашите се върнат от Италия.

-Разбира се, момчето ми вече си част от семейството!- майка ми забеляза, че се крия в кухнята затова ме извика набързо.- Луна, ела да поздравиш Матео!- поех си въздух. Мечка страх, мен не страх! С бавна стъпка се приближих към тя и когато погледнах в очите на Матео се четеше объркване. Явно не ме очакваше тук.

-З-здравей!- казах едва и подадох ръка- Казвам се Луна.- гледах да избягвам очен контакт. Той пое ръката ми и се усмихна широко с онази негова си усмивка.

-Приятно ми е, Матео Балсано!

Когато и баща ми се присъедини към „веселата тайфа" официално дадохме старт на семейната вечеря. Седях на маста мълчаливо и оставих родителите ми разгорещено да си говорят с Матео. А той от своя страна се държеше мило и елегантно като истински джентълмен! Майка ми разбира се, бързо забеляза мълчанието ми и веднага започна да пита.

- Миличка какво има не обелваш нито думичка?! Как мина денят ти?