Птиците ще пеят тъжна песен
и мен вече няма да ме има.
Както след всяка цветна есен
и след тази ще настъпи зима.
Сърцето ми ще спре да бие.
Камбаните ще зазвънят.
Вълк самотен в нощта ще вие.
Празен ще е за вас светът.
Във вашите страдалчески очи
ще бликат изплаканите ми сълзи.
Ще стоите двама съкрушени,
От надгробни плочи заобиколени.
Луната ще шепти моите думи,
които вие не ги бяхте чули.
Семейството ми с вас ще страда.
Получиха ужасната награда.
Да ме видят още здрава,млада,
мъртва и отишла там - в ада.
И тогава вие - моите двама,
дето сторихте ми таз измама,
ще стоите там безмълвни.
Ще си спомняте нощите дълги,
които отделих само за вас.
Когато не мигнах нито час.
Ще усетите колко много ме болеше,
когато любимият ми ме кълнеше.
Когато приятелката ми ме предаде.
Тайните ми пред света издаде.
Вече няма да съм ви в тежест.
Ще се рее в диханието свежест.
И тогава вече няма да ме има,
любов моя и приятелко любима!
Ах, каква черна траурна картина!
Аз бях есен, но настъпи бяла зима.
06.09.2016
