Моят шибан живот

Ден 3:"Някои неща за мен и ново СЕКС училище!!!"

Събуждаш се и мъжа ти го няма...супер бе...супер...НО ИНАЧЕ!😂😂😂😭😭😭

                                ******

ЙОЛООО!!!!!!Тук е вашия най-красив и най-любим Kris1632,та днес ще ви разкажа малко повече за мен и ще ви говоря за секс училище.(Кристияне какво каза?!😂😂-Майка ми-2016г.😂😂😂😂)

НО ПЪРВО!!!

КАЖЕТЕ ГО С МЕЕЕЕН!!

ДАВАЙТЕ,ОБИЧАМ ВИ БЪЛГАРИИИЯЯЯ!

                             *барабани*

1.Какво сънува бе,Кристияне?

(ДЪЛГО,ДЪЛГОООО!!!😂😂)

В един хубав,но преебан ден с гаджето ми,Джаксън си купуваме къща в планината.Много изолирана от хората,с езеро до него и много дървета.
Бяхме само ние в тази гора,но за сметка на това с колата сме за 15 минути до града.Беше страхотно,къщата беше голяма а мисълта,че беше в гората беше просто уникална.Птиците пяха а пък мравките играха хоро,дунавско ако ще питате.Когато влязохме вътре се настанихме в стаята ни и излязохме на балкона да гледаме езерото.Слънцето залязваше и беше толкова красиво.
Обърнах се към Джак и той се обърна към мен,миг след това ми хвана ръката и почна да гледа залеза пак.
Отражението на слънцето в езерото...беше уникално...отстраните на езерото беше безкрайна гора.
Гледах езерото докато...

Имаше нещо зад храста...тъмна фигура,висока...лицето не си видя много,но имаше нещо!Имаше!
-Джак,има нещо в храстите...-Прошепнах му,без да звуча,че се панирам.
-Аааа не!Стига с твойте шегички!Няма нищо!-Той каза с висок тон,прегръщайки ме силно.Но това,което не знаеше,е че гледах точно към храста пак и видях фигурата да се скрива зад него.Той не се виждаше!Дали аз нещо почвам да полудявам?Може би е от вълнението и шибано многото хорър филми,който гледам!Джак ме пусна и слънцето вече беше залязло.Прибрахме се вътре и отидохме до банята,когато си михме зъбите,той непостоянно ме ръчкаше с четката си а аз се опитвах да му отвръщам,но той просто е по-силен от мен.Моменти след това вече бяхме в спалнята ни.
-Лека нощ,Джейс...обичам те.-Измъмри изпод завивките.
-И аз те обичам ама...-Прекъснах...още ме беше страх от фигурата,която видях.
-Джейсън!Още ли мислиш за тази....тази нереална фигура!-Той каза,опитвайки се да ме накара да го забравя.
-Добре...няма да мисля за нея...-Промъмрих,лъжейки го.
-Добре тогава,лека нощ!-Каза малко раздразнен вече.
-Лека....-Прошепнах.
Това беше последната дума,която се чу в тази стая преди да потъне в мрак и тишина.Гаргите грачеха навън а вятъра стенеше...даже се чуваха леки вълнички от езерото.