Because I love you...

1 Глава - Парк Джимин

Вървях си спокойно по коридора  на гимназията, докато някой не смути спокойствието ми. Един от "известните" ученици, Парк Джимин ме бутна до стената и започна да ми говори някакви неща, но аз не го слушах.
-Хей, на къде си тръгнала? За час ли бързаш? Ооо, извинявай, че те прекъсвам. После трябва да говорим. В 14:00 в двора зад училище. Посмей да не дойдеш!
- Д-добре, ще дойда, само ме остави намира, закъснявам.
- Хайде върви, да не ти напишат отсъствие.-каза той с насмешка.
Аз стоях и го гледах в очите. Треперех цялата. Сякаш някой забиваше ножове в мен. Не мога да опиша как се чувствам покрай него. Вярно е, че ме тормози и е пълен идиот, но не мога да крия че нещо в него ми харесва. А какво ми харесва, самата аз не знам.

-След часовете-

Мин отиде на мястото. Там я чакаше Джимин с още няколко момчета.
- Здравей малката, как мина денят ти? Получи ли поредните хубави оценки? - каза той и се изсмя насреща й.
- Кажи какво искаш от мен. Трябва да се прибирам.
- Слушай момиченце, ако не правиш каквото ти казвам, ще....
- Какво ще ми направиш бе?! Ти си един страхливец. Мислиш си, че като имаш много пари живота ти е розов. Погледни се само! Не е важно колко пари имаш, защото с пари щастие не се купува.
- Млъквай! -каза той и й удари шамар.
Тя падна на земята и се разплака.
- Иди да цивриш някъде на друго място. Не искам да те виждам повече!
- Ти си един долен нещастник! Мислиш само за пари и курви!
- каза тя през сълзи и избяга.
Тръгна да се прибира. По пътя не спря да мисли за момчето, което толкова се забавляваше с това да я тормози. Беше пълен нещастник, който можеше да си позволи всичко с едно щракване на пръстите. Не знаеше защо, но имаше чувството, че нещо в него и харесва, но това определено не беше поведението му.
Не след дълго се прибра вкъщи. Там я видя майка й.
- Какво е това на лицето ти?! Кой те удари?
- Аз....ами....ударих се във вратичката на шкафчето в училище.
- Ела, сложи си малко лед. Бузата ти е цялата синя.
- Нищо ми няма. Ще ми мине до няколко дни.
- Сега отиди да си починеш. Утре няма да ходиш на училище.
- Но...ще изпусна утрешното контролно. Не мога да не отида.
- Никъде няма да ходиш!
- Ох, добре.

Г.Т.Мин

Качих се в стаята си. Легнах на леглото и си казах: " Какво толкова харесвам в онзи? Боже, как можах?!"
Видях, че някой ми е писал. Беше той.

"Написа ли си домашните? Да не пропуснеш нещо, да не ти се скарат."
"Престани да ме тормозиш!"
"Харесва ми да те тормозя, толкова ли е лошо? Между другото имам предложение за теб....ако ми помагаш с уроците, няма да те тормозя повече."
"Ще си помисля. Не обещавам."
" Имаш време до утре."
" Утре няма да идвам на училище. Утре сутринта ще ти пиша и ще ти кажа."
" Няма да идваш? Защо? "
"Мама иска да остана с нея."
"Хм...добре."