Принудена любов

Част 20

-Ще си платиш за това!-извика тя и побягна към женската тоалетна следвана от нейните слуги.
-Какво беше това?-попита той и повдигна едната си вежда.
-А не знам!-направих се на невинна.
-Не вярвах,че ще се съгласиш!-каза усмихнат Майк.
-Не си прави грешни изводи.Имаше много хора и аз...трябваше....Нямах избор разбра ли!-намръщих се аз.
Изведнъж всички почнаха да крещят:"Горчиво,горчиво"
Майк се усмихна широко.
-Не си го и помисляй!-казах сърдито аз.
-Късно е!
Той ме придърпа към него и сля усни с моите.
Всички ни аплодираха,а аз станах чарвена като домат.
По дяволите отмъщението ми се провали,но естествено ще измисля друго.Само да се отърва от тази настоятелна и сладка....ъгх имам предвид гадна.Какво ми става?
Бързо се отдръпнах от него.
Той ме взе на ръце,като булка,а аз станах още по- червена.
Потърсих с поглед момичетата и с поглед им се помолих за помощ,а те само ми намигнаха и се усмихнаха.
-Хайде да се прибираме,какво ще кажеш!-каза ми той и ме погледна с насмешка.
-Ще кажа веднага да ме пуснеш,иначе ще крещя!
-Давай крещи ще се радвам отново да те целуна и да запуша виковете ти!
Всички почнаха отново да ръкопляскат,а аз тънех в земята от срам.
Той ме пусна до колата и ми отвори вратата.Аз бързо влязох и закрих лицето си с ръка.
Чуваха се ръкоплясканията и подсвиркванията на хората.
Майк влезе от другата страна на колата и си сложи колана.
По пътя за вкъщи никой не беше продумал и дума,но естествено Майк развали хубавата тишина.
-Ядосана ли си?-каза той със усмивка.
-Защо да съм ядосана,защото ти ме унижи толкова!
Той почна да се смее.
-Унижил съм те?
-И кое му е смешното?-попитах ядосано аз.
-Значи трябва по-често да те унижвам!
-Какво?-имах чувството,че всеки момент ще го ударя.
-Когато се изчервяваш си по-сладка отколкото си!
Погледнах го и моментално се изчервих.
-Стигнахме!
Стигнахме до нас и слязохме от колата.
Не бяхме направили и една крачка,и майка ми се затича към мен.Прегърна ме силно.
-Мамо...не мога да....дишам!-едвам казах аз.
-Съжелявам мила,но толкова си радвам за теб!-каза тя радастно.-Видя ли казах ти,че тя ще приеме!
-Какво?-погледнах я слисано.-Планирали сте го?
-Да скъпа,но виж не се ли радваш,аз съм сигурна,иначе нямаше да приемеш!
-Отнова го правиш мамо,защо просто не ме оставиш аз да мисля за моето бъдеще не ти!-избягах и си качих в стаята си, и си легнах на леглото с лице към възглавницата.
Писна ми.Писна ми майка ми да определя моето бъдеще и да решава всичко.
Чух почукване на вратата.
-Махай се!-извиках аз.
-Не се дръж,като хлапе отвори ми!-чух дразнешият глас на Майк.
-Казах да се махаш!-повторих ядосано.
-Тогава ще използвам план Б!-каза той и в следващият миг чух как пъха ключ.
Невъзможно моята стая имаше само един ключ.
Той влезе,а аз бързо станах.
-От къде имаш ключ за стаята ми?
-След последният път майка ти ми препоръча за всеки случай да извадя резервен ключ за стаята ти!
-Махай се!-изкрещях му аз.
Сълзите ми напираха,но нямаше да му доставя това удоволствие.-Веднага се махай от стаята ми!
-Няма!-той почна да се приближава към мен и леко отхлаби вратовръзката си, и се приближи до мен.
-Веднага се махани от стаята ми!-вървях назад докато не се допрях до стената.
Той постави двете си силни ръце от двете ми страни и заби красивите си кафяви очи право в мен.
Той доближи устните си към моите.
Ето отново той щеше да долепи горещите си устни в моите.
Леко отворих усните си с очакване на целувката му.Затворих очи и изведнъж чух неговият силен смях.
Отворих очите си и видях Майк как се смее.Избутах го.
-Веднага се махни от стаята ми!-исках да го ударя,но той ми хвана ръката.
-Сам всичко беше моя идея не обвинявай майка си аз исках да ти предложа!
Извърнах главата си за да не го гледам.
Той хвана брадичката ми с палец и показалец.
-Ще си промениш мнението!-каза той и излезе от стаята ми.
-Глупак.Няма да си променя мнението!
Изкъпах се и си облякох пижамата.
На сутринта се събудих от звъненето на телефона ми.Лениво се протегнах и го взех от нощното шкафче.
-Сам?-чух гласът на Мейси.
-Ммм..-измрънках аз.
-Само не ми казвай,че още спиш!
-Мхмм...
-Искаш ли петте да излезем?
-Кога?
-След 10 минути!
-Ти да не полудя.Няма как да се оправя за десет минути.След час!
-Половин час пред нащо кафене!
-Добре,чао!-затворих и върнах телефона си на нощното шкафче.
Едвам станах и отидох до банята да се оправя.
После се върнах бързо и се преоблякох.

Слязох долу и видях всички да закусват.
-Сам къде отиваш?-попита майка ми.
-Ще излизам!
-Как така ще излизаш?Трябва да обсъдим кой ще идва на сватбата!
-Нека те улесня.Никой,защото сватба няма да има!
Бързо излязох навън и се запътих към центъра.
След 10 мин стигнах пред заведението и видях момичетата да седят на една от масите.Отидох при тях.
-Здравейте!-поздравих ги и седнах при тях.
-Още не мога да повярвам,че той ти предложи на бала!-каза Селина.
-Да не говорим за това.-казах аз.
-Да.Да говорим за онова момче,което зяпа Сам!-каза Сабрина и посочи някакво тъмнокосо момче,което беше седнало на 3 маси разстояние от нас.
-Кой е той?-попитах.
-Това е Джейк.От друго училище е и е капитан на баскетболният отбор.Сладък е не мислиш ли?-Каза Сабрина.
Отново го погледнах сякаш в него търсих нещо,но не го намирах.
-Той идва насам!-каза Луси.
-Дръжте се естествено!-каза Мейси.
-Здравейте!-каза той като се доближи до масата ни.
-Здрасти!-поздравих ме го.
-Ти си Сам нали?-погледна ме.
-Да!
-Аз съм Джейк!
-Приятно ми е!
-Искам да те питам дали искаш... дали ще....дойдеш на купона в Кам,естествено можеш да доведеш приятелките си?!
Хвърлих им един поглед и пак го погледнах.
-Ще се радваме да дойдем!-казах аз и му се усмихнах.