Hunters

Предлог

Подтиквани от жаждата за кръв, канибалите и върколаците (Всичко живо, хранещо се с човешка плът) тичаха по покривите на високите сгради на града.

Бяха шест - всичките опитни убийци, изгарящи от желание да убиват. Мятаха се от покрив на покрив. На ръба на всяка сграда присвиваха крака, оттласкваха се и скачаха без колебание на следващата. Ярка лунна светлина проникваше през сивата мъгла, забулваща черното небе. Тя образуваше опасни осветени пространства, които можеха да разкрият присъствието им на тяхната плячка или на други създания, които щяха да ги убият просто за развлечение.Нямаше значение, че пред тях лежеше цял един нов свят за завладяване.

Те не бяха еднакви. Техният свят не се ръководеше от принципите за чест или дипломация. Размерът и силата бяха естественото разграничение сред техния вид.

Съществата, които бяха по-дребни или изглеждаха по-слаби, служеха за храна или жестоки развлечения - и двете бяха нещо обичайно нощем, когато повечето от тях бяха активни.

По улиците на града се скитаха и малкото хора, които оцеляха. Целта им в момента бе да намерят храна, вода, подслон и други неща, които щяха да им осигурят поне надежда да се справят с канибализма. Витрините на магазините бяха счупени, домовете разрушени и най - лошото от всичко бяха костите и гниещата плът от жертвите на тези чудовища, които бяха разпилени из улиците на градовете.

Представете си ако в града положението е такова, какво е извън него.

За щастие в бункерите на Ловците бяха настанени част от хората, които са оцелели и все пак това не беше достатъчно.

Факта, че канибалите и върколаците не се понасят, и се борят за територия, също не ни помага.

Всеки един от нас се бори до последни сили, за да убие колкото се може повече от тези чудовища. И както сами можете да разберете положението не е много розово.

В началото хората смятаха, че ако напуснат градовете и се преместят в горите ще са в безопасност, но грешаха. Там нямаше хижи, пещери или други подобни места и затова гората след края на път 66 е наречена "Гората на Писъците" там умряха над 10 000 души - възрастни, майки, бащи и деца. Сега единствените човешки същества, които от време на време посещават тази гора сме ние Ловците и малцина от нас са се връщали живи.

Крихме се и бягахме с месеци, дори години. Но сега имаме повече хоря, повече оръжия и всичко необходимо да убием създанията, които убивят нас. Сега е техен ред да изпитат болката, който изпитвахме ние.