Предложи ми нещо

11. When You Came Into My Life

-... „You are the one i've been waiting for
I've been waiting for"..

-Да? – отвърна му тя заслушана в мелодията на песента.

-.." When you came into my life
It took my breath away. When you came into my life
The world was not the same." – Всичко наред ли е? Нали нямаш проблеми с баща си?

-Не мисля, че той представлява проблем... Поне за сега, не мисля, че е проблем...

-Значи си добре?

-Вероятно..., ако това, че съм без пукната пара е добре... е, предполагам, че съм добре.

Тя чу как той се засмя.

*****

Джъстин се беше отдалечил, когато видя непознатия номер да звъни. Надяваше се да е Тя.

Когато вдигна и чу гласа й... Той за миг затвори очи и си я представи, като момичето от съня си.

-Мога ли да помогна с нещо? – попита той, докато се подпираше на една билярдна маса.

-Не аз... Относно онзи ден.. Надявам се да не съм създала проблеми между теб и... – тя замълча за момент, Джей усети, как тя търси правилната дума.

-Всъщност. Трябва да ти благодаря, че се обади онзи ден. – той се засмя, след което продължи. – Трябваше да я накарам да си тръгне някак, а ти..., ти определено ми помогна да го направя.

-Ооо.., аз.. не целях нищо подобно...

-Защо се обади онзи ден, звучеше притеснена?

-Аз... обадих се, за да ми кажеш, че съм постъпила правилно...

Какво ли беше направила? Запита се Джъстин, но не посмя да я попита, вместо това, каза друго.

-Постъпила си правилно.

Джъстин чу как тя се засмя съвсем леко.

-Не знаеш какво съм направила..

-Добре, да видим... Отвлякла си някое дете? – попита той с усмивка.

-Какво? – той можеше да си представи шока изписан на лицето й.

-Експлоатираш група имигранти, като ги караш да работят за теб?

-Моля? – тя попита отново, но той усещаше усмивката й.

-Добре ето последното ми предположение. – Преди Тами да го прекъсне той добави. – Продаваш дрога на малолетни?

-Не, не и отново не. – той чуваше усмивката ѝ с всяка казана дума.

-Е, тогава, каквото и да си направила, значи си постъпила правилно. Но все пак, ако искаш ми кажи.

-Избягах от вкъщи.

*****

Предположенията му я развеселиха, макар че, точно сега не й беше никак весело, но той все някак успя.

Но когато му каза, какво направила известно време чуваше само дишането му.

-Ако има къде да отидеш... Предвид, това което ми каза при разговорите ни... Ти си постъпила наистина правилно.

-Имах нужда да чуя това...

-Ако мога да помогна някак...

-Знаеш ли... мислех, че аз съм странна, защото разговарям с непознат, казвайки проблемите си..., но мисля, че ти си по-странен.

-Защо?

Тя усещаше усмивката му.

-Колко често предлагаш помощта си на напълно непознат човек?

Тами чу смеха му... отново.

-Е, ако трябва да съм честен... не ми се е налагало да го правя. Което означава, че ти си първата.

-Това ме радва... Предполагам... – Тами погледна часовника, който показваше 20:45. – Утре трябва да стана рано...

-Разбирам.. Предполагам, че ще се чуем отново някога? – попита я той.

-Разбира се.

Тами се усмихна и затвори.

*******

-Е, братле... Предполагам беше Тя? – попита Раян, като се приближи към Джъстин.

-Мислиш ли, че от това ще излезе нещо добро? – каза Джъстин отпивайки от бирата си.

Раян се подпря на масата до него и се загледа в постера не стената.

-Нали знаеш приятелю? – попита Раян, но не даде време на Джъстин да отговори. – Нищо в този живот не е случайно. Всяко нещо се случва с цел, а когато се случи... – Раян замълча обмисляйки думите си. – Има от всичко по малко..

Двамата мълчаха,докато гледаха постера пред тях, всеки потънал в собствените си мили, докатопесента на Scorpions продължаваше да свири.

От Автора - Надявам се тази част да ви хареса. Мисля, че стана достатъчно дълга. Искам да се извиня за забавянето. Поради технически причини, нямаше как да кача частта бързо, а много исках. Ще се радвам, ако кажете какви са ви идеите за това, как двамата ще разберат, че се познават (един вид).  Това е песента, която се споменава в частта ---> https://www.youtube.com/watch?v=_ImM_L5uPow  Истината е, че не знам дали наистина е била хит през 1996.