Предложи ми нещо

10. Първи ден

Джъстин се покашля леко, карайки момичето да подскочи и да се обърне рязко, което пък доведе до последствия – тя изгуби леко равновесие, заради рязкото движение и разля малко от водата.

-А-аз почуках..., но никой не отговори и влязох... Казаха ми, че трябва да почистя, преди да сте дошли..

Джъстин се подсмихна леко. Тя имаше малка уста, която говореше прекалено много.

-Имам среща. Довърши тук. След около час ми донеси едно лате.

-Да, господине.

Джъстин й кимна и излезе.

--------

-Той не би трябвало да е там. Обикновено идва в 09:30.. – мърмореше си Тами. Докато сядаше на близкия фотьойл. Разтърка челото си и стана, продължавайки от там където беше спряла.

**

40 минути по-късно тя излезе от офиса и за малко не се блъсна в Холи.

-Съжалявам, че се забавих.

-Всичко е наред. Можеш ли да ми кажеш къде наблизко има старбъкс?

Холи погледна към часовника си, а след това към Тами.

-Все още е рано за обедна почивка...

-Знам. Но господин Бийбър иска да му донеса кафе. Тоест иска, да има кафе след, като излезе от среща.

-Оо.. Не е далече. Надолу по улицата е.

-Е, аз по-добре да вървя... Имам 20 минути, да отида до там и да се върна.

Холи й кимна и й припомни, ако има въпроси да е свърже с нея.

------

След малко повече от час срещата беше приключила. Джъстин и Раян вървяха към офиса му, като се смееха.

-Моли беше онемяла, човече. Не го беше очаквала. – Джъстин продължаваше да се хили, докато разказваше на Раян.

Двамата влязоха в офиса, точно когато Тами поставяше чашата на бюрото му.

-Кафето ви господине.

Джъстин се усмихна, след което погледна към прозореца, който беше отворен, а усмивката му бързо изчезна.

-Защо прозореца е отворен? – попита Джъстин, а гласът му звучеше притеснително спокоен.

-Аз го отворих. – тихо каза Тами.

-Не попитах кой, а защо е отворен! – каза малко по-високо Джъстин.