Предложи ми нещо

9. Работа

След около час Тами стигна пред малки мотел, където грееха белите букви „Мотел Сънрайс".

Тами влезе и звънчето над главата й звъна, което стресна възрастната жена на гишето.

-Добър вечер. – поздрави тихо Тами.

-С какво да ви помогна? – попита възрастната жена.

-Искам да наема стая.

-Има останали само единични... Цената им е 25 долара на вечер.

-Идеално. Ще наема една.

-Добре, дайте ми данните си и за колко време ще отседнете?

-Тамира Йънг. Ами... нека бъде за 3 дни, ако реша друго, ще доплатя.

Дамата кимна и вкара данните в компютъра.

-Стая номер 27 е ваша. Втория етаж, в дъното на коридора, в дясно.

Тами кимна и се запъти към стълбите. След около 5 минути стигна пред стаята. Отключи и влезе. Огледа стаята, която не беше никак голяма. Имаше легло, до което имаше нощно шкафче, малък гардероб, малка баня и бюро, на което имаше телевизор.

Е, това беше домът и за неопределено време.

------------

Беше 07:30 когато будилникът започна да звъни. Тами се изправи от леглото и се огледа. Днес беше петък и нямаше да ходи на училище, от една страна за да може да свикне с работата, от друга заради баща си. Момичето стана от леглото, взе си бърз душ, обу светлите си дънки и една блузка с паднал ръкав. И излезе от стаята. Бързо остави ключа на гишето и тръгна към CityLights Bgroup.

След по-малко от час Тами беше в стаята за персонал, където я чакаше Естела и едно момиче, вероятно с 2 или 3 години по-голямо от нея.

-Добро утро Тамира, това е Холи. – Тами кимна към момичето, което й се усмихна. – През следващите няколко дни Холи ще ти помага, за да можеш да свикнеш с работата. Това е за теб. – Естела ѝ подаде светло синя плат. Тами разгъна плата и видя рокля, която стигаш до коленете ѝ с къс ръкав и малка бяла престилка отпред.

-Това е униформата ти. А сега, отиди да се преоблечеш и започвайте работа.

------------------

-Трябваше да закусиш преди да излезеш. – каза Елиза, докато изпращаше Джъстин до вратата.

-Мамо, казах ти, че не закусвам. – засмя се Джъстин.

-Вредно е. Закуската е най-важното.

-Мамо, не започвай отново.

-Добре, добре. – усмихна се тя и го целуна по бузата. – Отбивай се по-често.

-Ще опитам. - усмихна се и той и я целуна по челото.

След което се качи в колата и потегли към офиса.

-Макс? – попита Джъстин.

-Костюма и документите, които поискахте са в офиса ви, както и лаптопа. – отвърна шофьора моментално.

-Идеално.

------

След по-малко от 30 минути Джъстин беше в офиса си. Беше облякъл тъмно син костюм с бяла риза и вратовръзка в тон.

От автора: Защо спаднаха така коментарите? Надявам се новата част да ви хареса и да има повече коментари следващия път. :) Замила съм доста интересни неща, които искам да се случат в следващите няколко части. За мен е важно вашето мнение. Силно се надявам историята да ви харесва и да коментирате. :)