Призванието Да Бъдеш Демон

4 Болницата

Преди да започна искам да кажа, че това е продължението от 4 част. Благодаря, че отделихте внимание!
— Тябва да го направя!-казах аз и навих ръчката. Навсякъде се разлетя мухи хлебарки. По земята беше пълно с стоножки. Видях огромни мухи Цеце. Усетих, че прупаднах. Събудих се временно и чух гласове.
— Има много лоши нараняваня...
— Ще оцелее ли?
— Не знам...
Аз отново изгубих съзнание. Събудих с бинтована глава и едва си движех краката те бяха също в бинт.
10 часа по-рано...
Станах. Започнах да тичам с количката. Изведъж изкочи някъкво странно същество. То отиличаше на зомби, но беше много бързо и държеше сатър.
—(Ще спестя приглушителният писък от моя страна) КАКВО СИ ТИ ПО ДЯВОЛИТЕ?!!?
Съществото спря обърна се и се затича към мен. Аз изкрещях и размазах главата му с двата буздогана. По мен имаше кръв, много кръв. Започнах да бяга със всички сили. Зад мен имаше много отвратителни същества. Едното имаше четири глави. Държеше труп и го метна към мен. Сет се събуди.
— Защо тичаш?!
— Погледни зад мен!!!!!!
— Какво?! Няма нищо!
Аз се обърнах и видях, че са се овеличили.
— КАК ДА НЯМА НИЩО!!??
— Дейн, държиш се странно!
— Зарежи... КОГА ЩЕ СЕ МАХНАТ ТЕЗИ НЕЩА?!
— Дейн, добре ли си?!
— НЕ! Първо си раздрах кожата ба краката, второ паднах по глава от метър и двайсет и трето ни ОРЕСЛЕДВАТ ИЗРОДИ И ЧУДОВИЩА! ИСКАШЕ МИ СЕ И ТИ ДА ВИДИШ В КАКВА БЕДА СМЕ...-изкрещах на един дъх и някакъв метна сатър по мен. Естествено не ме оцели, а само ми изкара ангелите. Изведнъж изкочи стена. Видях, че зад мен има към двадесет зомбита и мутанти. Те се затичаха към мен, но изведнъж се пръснаха. Навсякъде имаше кръв.
— Откъде се появи всичката тази кръв?
— Ами... Сложно е за обяснение...
— Няма значение. Мисля, че това е болницата.
— Излез вече от количката.
— Най-накрая!
Тръгнахме да заобикаляме съената. Накрая стигнахме до една врата. Аз я отворих.
— Тук мирише отвратително!
— Все пак е болница.
— Хайде да влизаме.
Влезнахме и тръгнахме по коридора. Имаше кварцови плочки. Стените бяха с тапети. Те бяха зелени. Миризмата беше отвратителна. Беше все едно всички на Земята са си свалили обувките. Смратта беше на нещо гноещо. Доповръща ми се. На пода имаше лияни и растения.
— Защо влезнахме тук?
— За да влезнем в болницата. А и видя какви неща има навън.
— Да но кой знае какво има вътре.
— Това може просто да е изоставен коридор. Не бъди песи... - някъкво кихане ме прекъсна. То не беше нито мое нито на Сет. Пред нас се появи някакво същество. То имаше големи черни очи. Кожата му беше бледа, прекалено бледа.
— Извинете ме!- каза то и се изправи.- Името ми е Заби, а вашето?
— Ами...-каьах аз и погледнах към Сет.-... Ние сме Фуджи и Дуджи.
Очаквайте част 3 през следващщата седмица.