We are still pack

Първи ден на училище

Участници:
Клаудия (дъщеря на Лидия и Джордан)
Холи (дъщеря на Малия и Стайлс)
Дилън (син на Кира и Скот)

От името на Клаудия:
Днес за първи път от доста време се събудих рано от алармата на часовнока. Бях развълнувана защото днес беше първият учебен. Исках да изглеждам добре и застанах пред гардероба си който беше по първа мода заради безупречния вкус за дрехи на майка ми. Слязох долу при мама и татко на закуска, а те ме очакваха с топлите си усмивки. Изглеждаха по-развълнувани и от мен, което означаваше, че раздялата ще е трудна. След закуска и дълга лекция за това, че не трябва да се притеснявам трябвяаше да тръгвам за училище.
- Нека те закарам на училище - настоя татко около 10 пъти.
Аз обаче му се противопоставих и креснах неочаквано силно. Мама веднага дойде и ме погледна с разбиращ поглед. Каза, че ще говорим довечера. Насилих се да се усмихна и притеснено тръгнах към училище.

От името на Холи:
Будилникът ми иззвъня и без да се замисля го ударих. Той падна на земята и след 5 минути лежене и мислене защо ни е нужно училището станах и грабнах първите дрехи които видях. Те бяха черен клин и и бял потник с инициалите на ню йорк. След малко разбрах че има десет минути до първия на звънец затова слязох на бегом. Не се учудих когато видях, че мама и татко се бяха успали. Същност това ме радваше понеже точна така ги обичах. Тогава бръкнах в шкафа, взех кроасан и прегърнах родителите си за чао. Започнах да бягам и когато пристигнах осъзнах,че не са минали и 5 минути, а ние живеем на 20 минути път. Обаче не му беше времето да го мисля.

От името на Дилън:
Както винаги бях станал час по-рано отколкото трябваше, защото още от малък не можех да спя до късно. Не знаех какво да правя, а бях толкова напрегнат заради първия учебен ден. Тогава алармата ми звънна и подготвен за това я спрях, но точно при докосването се случи нещо. Всичко започна да се движи виждах моменти и спомени. Стреснах се пуснах часовника и изведнъж мама ме извика на закуска, бях убеден, че до преди малко те спяха. Разказах им за всичко, но ми казаха, че може да съм сънувал. Усетих, че нещо не е наред и те се опитаха да замажат нещо. Не исках да се караме точно сега и реших просто да тръгна за училище. Застанах пред входа зяпайки големия надпис в очакване на биенето.

Така започна новата учебната година.