Haunted house

Мъртъв.. или не?!

- Дилън! - изкрещях и се втурнах към безжизненото тяло на момчето. Развързах въжето по най-бързия начин и го поставих легнал на земята.
- Хайде, моля те.. събуди се.. - шепнех и притисках гърдите му с двете си ръце. Няколко сълзи се стекоха по бузите ми, но аз ги избърсах и продължих със сърдечния масаж. Надвесих се над лицето му. Не дишаше. Очите му бяха плътно затворени, сякаш бе заспал и никога повече нямаше да се събуди. Отдръпнах се от тялото му и зарових лице в ръцете си. Поддадох се на емоцията и заридах. След няколко минути плач избърсах очите си и вперих погледа си в безжизненото тяло пред мен. Оглеждайки бавно всяка част от него, забелязах малко листче в ръката му. Издърпах го и го отворих.
"Изпълни задачата си, ако искаш да го върнеш"
Стоях няколко минути втренчена в написаното. Нима имах сили да продължа с тази глупава задача.. с тези глупави духове?! Писна ми да ме разиграват.
- Забавно ли ви е? - изкрещях през сълзи и поставих глава върху гърдите на Дилън. Тези шибани духове са безсърдечни. Няма да им вървя по гайдата, да се оправят сами. Сега какво ще кажа на Мегън?! На татко? Хванах ръцете на Дилън и започнах да влача тялото му по земята. Златистите листа го зариваха, сякаш природата го погребваше.
Завлякох тялото му до един огромен дънер, подпрях главата му на него и го покрих с още листа. Няколко закъснели сълзи се стекоха по бузата ми, оставяйки малки вадички. Отдалечих се от импровизирания гроб и се запътих към дома. Влизайки в къщата се качих в стаята си и се метнах на леглото. Плаках ли плаках.. Сякаш изкарах всичката тъга, насъбрала се в мен. След близо половин час избърсах сълзите си и се съвзех. Плакането наистина помагало. Концентрирах се върху задачата си и извадих отново писмата. Потърсих няколко от имената в интернет и открих стари снимки, изобразяващи дома за сираци и този за възрастни. На снимката имаше един и същ човек - висок, с мустаци и разрошена коса. Но как?! Та разликата между снимките е над 50 години, а въпросния човек изглежда по същия начин. Хиляди въпроси изскочиха в главата ми. Стоях пред лаптопа си и гледах втренчено към снимката, когато усетих нечии ръце на врата си. Започнах да се задушавам под натиска им. Гърчех се на стола си и размятах безпомощно ръце. Обгърнах врата си с длани, опитвайки се да премахна ръцете от него, но безуспешно. Причерня ми и усетих как притварям очи и падам на земята. Преди да изпадна в безсъзнание погледнах към човека зад мен.
- Ди-лън? - прошепнах и затворих очи.

Събудих се, завързана в окови. Намирах се в някакво мазе. Опитах се да освободя ръцете си, но не успях. Усетих нечие присъствие и погледнах настрани. До мен имаше скелет! Изпищях и се отдръпнах от него. Вратата пред мен скърцайки се отвори, а в тъмната стая нахлу.. Дилън.
- Д-дилън? Но как? Т-ти беше.. аз те.. - сричах в недоумение.
- Идваш с мен. - продума и освободи ръцете ми, след което ме задърпа към вратата. Гласа му не беше същия. А очите му.. те бяха чисто черни. Заведе ме в някаква стая. Огромната камина в средата и осветяваше едва малка част от нея. Огледах се. Това беше всекидневната на дома ни! С крайчеца на окото си забелязах татко и Мегън, завързани на пода.
- Татко! - изкрещях, но никой не помръдна. Няколко горещи сълзи се стекоха по бузите ми. Дилън ме захвърли на пода и взе няколко писма от масата. Чакай.. това са моите улики!
- Не! - крещях, докато той хвърляше писмата в камината едно по едно. Подпрях безпомощно глава на стената и стиснах очи. Надявах се това да е просто сън. Но не беше. Чух тих шепот в ухото си.
- След 2 минути бягай, колкото е възможно по-далеч.
Обърнах се към източника, но там нямаше никой. След като времето изтече, Дилън от нищото се строполи на земята.
- Ама..? - едва прошепнах и се затичах с всичка сила навън. Излязох от къщата и навлязох дълбоко в гората, но въпреки това не спирах. След като силите ми се изчерпаха, изморено се строполих на земята и притворих очи. Без да усетя съм заспала.

Ето я и 11 част. Съжалявам, че толкова се бавя с главите, но не успявам да пиша. Надявам се да ви хареса.

Мнения в коментарите ⬇👌💙