Предложи ми нещо

2. Обаждането

-Какво ти? Какво? Забрави да говориш ли?

-А-аз.., закъснях, з-защото заведох Т-томи на детска.

-Ако беше бързала нямаше да закъснееш! – заяви баща й, удряйки я отново. – Също така, колко пъти да ти припомням, как трябва да се държиш с Елвира? – извика той и я удари отново, карайки я да се свлече на земята.

-М-моля те.... – проплака тя, когато ръката му се стовари за пореден път отгоре й.

-За какво ме молиш, неблагодарнице? Ако не беше Елвира, ти нямаше да си това, което си днес! – каза удряйки я отново.-Неблагодарница! Ще я уважаваш, ясно ли ти е? – попита баща й, удряйки я отново.

-Д-да.. – каза прегракнало Тамира, свивайки се от болка.

-Отивай си в стаята и да не си излязла от там до утре, ясно ли ти е? – попита той яростно, а момичето кимна.

Тами се запрепъва по стълбите, отивайки в стаята си.

****

-Значи се разбрахме за имота? – попита Джъстин, гледайки блондинката.

-Да, вече ми е ясно. Ще обмисля и допълнително ще се свържа с вас. – каза Изабел и се качи в колата си.

Беше около 20:00, когато приключиха с вечерята. Джъстин се радваше, че не продължи вечно.

Черния роувър спря пред него и той се качи в колата.

-Карай към нас Макс.

-Добре господине.

Джъстин се обади на Раян, казвайки му, че до 40 минути ще е в клуба.

******

Тамира затвори вратата на стаята си и се отправи към банята, за да погледне нанесените щети. Да.., отново щеше да й се наложи да прикрива синята си буза и зачервено око с гриб. „Дано поне устната ми зарасне бързо." – Помисли си тя. Не разбираше какво бе направила, баща й да се държи по този начин. Тя просто имаше нужда от малко обич и разбиране. В началото получаваше обич от Елвира и малко от баща си, но постепенно всичко се промени. Елвира започна да се държи студено с нея, а баща й постоянно и се караше и я удряше. Малкото момченце бе едва на 4, но разбираше болката на по-голямата си сестра. Единствено то й даваше надежда.

Вече 2 часа Тами лежеше в леглото си. Когато се увери, че не чува шум, тя взе протмонето си го отвори. Почти нямаше никакви пари. Тами облече и горнището си, след което се изниза по най-тихия начин от къщата. Повървя известно време, като не спираше да плаче през цялото време, докато очите й не попаднаха на една телефонна кабина.

Момичето се насочи към нея. Тами влезе в тясното пространство и затвори вратата след себе си, вадейки няколко монети от джоба.

Тя пусна няколко монети на посоченото място и започна да набира случайни цифри. Пробва 2 пъти, като всеки път не улучваше. Все й казваше „Абонат с такъв номер не съществува."

-Добре.., ще пробвам за последно.. – прошепна тихо тя.

Набра отново, очаквайки да чуе познатите думи, но такива не последваха. Думите бяха заменени от сигнал свободно.

Точно когато щеше да затвори, от другата страна се чу глас.