Today We Escape...

3~Iknew you would come~

  Ходех по пустите улици, осветявани единствено от луната. Уличните лампи работеха само събота и неделя, за да се спестява ток. Или преведено, за да може президентът да краде парите за себе си. В единадесет бях пред къщата на семейство Уолдорф. Това е най-уютната и красива къща на света. Винаги съм се чувствала по на място тук. Просторен хол, а не като нашият-да се изгубиш сред огромното пространство. Малка кухня с всичко най-важно, а не като нашата-да не ѝ виждаш края. И така нататък. За мой лош късмет, стаята на Бека е на втория етаж. Хвърлих малко камъче по прозореца и като по поръчка Бека го отвори.

–Знаех, че ще дойдеш.-спусна стълбата, с която, когато бяхме малки си играехме на изследователи и стаята на Бека беше къщичка на дърво. Влезнах в стаята и седнах на диванчето, което беше в хола, но след като го нарисувахме с темперни боички, родителите на Ребека го преместиха тук и купиха нов за там.-Не се тревожи. Това парти беше много важно за майка ти. Признай, че там присъстваха само снубари.

–Така е. И беше адски скучно!-подаде ми лъжица, а аз повдигнах едната си вежда. Направи ми знак да изчакам и излезе от стаята на пръсти. Върна се с кутия сладолед.-Ти. Си. Невероятна.-засмяхме се.

–Знам. Хайде разказвай! Какъв е Нейт? Надявам се не е просто клюка, че ще ставаш Арчибалд?

–Не, не е. Честно казано, бях много груба с него.-набутах лъжица сладолед в устата си и заговорих с пълна уста.-Но иначе не е зле. Той е красив и е мил. Всъщност всички са мили, преди да станат гадни, но засега е добре. Сини очи... Руса коса... Не е зле. Ти как си?

–Крис.-не всеки би разбрал, че я питам за това.-Живее отсреща.

–Виждала съм го. Изглежда уникално. Упс!-засмяхме се.

Времето мина много бързо и вече беше един без петнадесет.

–Трябва да тръгвам.-тя кимна.

–Направих ти нова маска!-извади я от един кашон и ми я подаде. Погледнах я в очите. Тя знеше, че я харесвам, без да казвам нищо.

Адресът се намираше буквално в нищото, беше в покрайнините и нямаше никого в близките 2 километра даже 3. Бях с колелото на Бека и не бях закъснала чак толкова. Почуках на вратата, която беше пред разпадане. Отвори ми Крисофър- нещо като наш охрана. Наблюдава дали някой се приближава, и ако някой идва става паника, но досега не се е случвало, така че просто предполагам. Сложих маската си,това беше нещо като традиция.

Показах врата си, където беше татуиран код: 1903. Всеки, който идваше тук си имаше такъв татус, само че, цифрите бяха различни. Аз избрах моето любимо число.

–Добре дошла, Алис!-ах, колко приятно беше да чуя това! След този изморителен ден, музиката тук ще ме отпусне...

–Как я караш, Крис?- да, същият Крис, за когото говорихме с Ребека.-Радвам се да чуя, че си с Бека.-прегърнах го приятелски-Много се радвам за теб!

–Нейт Арчибалд, а?-кимнах и влезнах в помещението, което миришеше на алкохол, а музиката беше усилена до краен предел. Имаше бар, който направихме ние, светлини и прожектори които направихме ние, уредби и всичко, което е имало и преди. Говоря за годините като 2019, 2020 и т.н.

Музиката наистина ме отпусна. Проправих си път между многото потни и запъхтяни от танците тела, за да стигна до бара, където седеше момче. Седнах до него.

–Нов си.-отбелязах без да вдигам поглед от бармана, който вече правеше обичайното за мен - ягодово дайкири.

–И как по-точно установи това?-попита ме той.

–Не танцуваш. А дори и да искаше да танцуваш- не можеш. Нямаш код и се чувстваш като непоканен. Какъвто не си, защото тук никой не те кани. Идваш, ако решиш, че си струва рискът.

–Мога да танцувам.-оправда се.

–А аз мога да летя и да пея много добре.-той извъртя кафявите си очи и стана, подавайки ми ръка.-Какво?

–Предлагам ти да танцуваме. И побързай, ако си съгласна, защто става неловко.-усмихна се и показа белите си зъби и трапчинките си.

Не му дадох съгласието си, а просто станах. Отидохме на дансинга и започнахме да танцуваме. Боже танцуваше като Бог! Пуснаха една от любимите ми песни на Кристина Агилера – Bound to you. Толкова хубава песен, първите наколко пъти плаках, когато я слушах, защото много ме разчувства. Непознатото момче танцуваше всякаш знаеше всяка дума, всяка нота, от тази песен. На края ме завъртя и ме наведе. Перфектната поза за целувка, но тогава нещо привлече погледа ми. Две букви и две точки. „Б.Р." Това можеше да означава само едно Брент Ривера. Погледнах го в очите. Беше уплашен, знаеше, че съм разбрала кой е. Страхуваше се от това, как ще реагирам. Отскубнах се от него. И го удостоих с възможно най-лошия си поглед. Завъртях се на другата страна и излезнах, оставяйки го сам, вторачен в мен.

Страхотен ден! Но Кейтлин, Брент не трябваше да е тук. Това не трябваше да се случва. Брент трябваше да бъде перфектен. Трябваше да бъде като Кейтлин. Като моята сестричка-Кейти. Как не го познах?! Трябва да избягам. И ще го направя. Някога...

Прибрах се исе тръшнах на леглото без да сменям дрехите си. Заспах на мига.    

Надявам се, че ви харесва! Благодаря на всички читатели!!! ^-^