В девет часа започнах да се оправям за партито, ако можеше така да се нарече. Щеше да се състои в голямата зала, в която Кейтлин учи балет (единствените танци, които бяха позволени). Сресах косата си. Това беше грешка, защото сега приличах на облаг. Повдигнах рамене, нали съм си непукист. А и какво толкова най-много да ме видят 500 човека от богати семейства и майка ми да се срамува от мен.
–Госпожице, Адамс.- най-вероятно Меган ми носи дрехите, които трябва, но няма да облека.
–Здравей Меган.-държеше дълга, тясна, червена рокля с гол гръб. Признавам изглеждаше прекрасно, няма как да облека това. Просто няма дабъда аз.-Жалко за роклята. Сигурна съм, че Кейтлин много би я харесала.-знаех, че роклята на сестра ми е по-хубава от тази, но тя никога не си е падала по пищните неща. Предпочита всичко да е по семпло. Тази рокля нямаше нищо излишно. Беше прилепнала до кръста, а надолу падаше свободно, само с един пласт. Не от онези дето изглеждат, че имат пет обрача, а всъщност нито един.
–Те са еднакви. Елинор много искаше да облечете роклята, само този път и никога повече няма да ви моли да обличате рокли.
Облякох роклята, изправих косата си с преса и се гримирах. Постарах се да изглеждам перфектно и се получи... Да бе! Има си хас!
Поклатих глава и метнах роклята на леглото.
Някой почука на вратата. Абе това да не ви е гостилница? Я марш от стаята ми, всички! Никак не обичах някой да ми ходи из личното пространство.
–Меган, ще ни оставиш ли насаме за момент?-прислужницата не каза нищо, а просто излезе. Кейтлин застана до вратата. Беше облякла роклята и бе обула високи обувки. Наистина изглеждаше страхотно, не по-малко от вчера, онзи ден, миналата седмица, преди месец...-Алисън, днес е много важен ден за мен. За теб също. За пръв път ще говориш с момче спокойно без никой да те гледа лошо!-нима? Не знаех!.-Много бих се радвала да те видя с рокля за първи път от 15 години.
–По-голяма съм от теб и нямаш право да ми нареждаш.
–По-голяма си само с 31 минути! А и не ти нареждам просто те моля за услуга. Ако се облечеш както иска мама, тя ще бъде много щастлива!
–О, я стига! Достатъчно е само да види теб и отлита на седмото небе!
–Моля те...-винаги съм си представяла Кейлин като заек. Толкова е невинна и мила. Никога не е харесвала балета, нито токчетата или роклите, просто е твърде добра, да каже „не"на майка си.
YOU ARE READING
Today We Escape...
Teen FictionПредставете си свят, в който да обичаш е престъпление. В такъв се е превърнал света през 2025 година. Момичетата и момчетата не говорят помежду си, защото им е забранено. Единствено в Калифорния любовта не е престъпление, но тя е разделена от света...
