INFINITY

Chapter 1 II New York

Самолетът кацна.Колесниците спряха да се движат и лампите светнаха.

Не можах да заспа.През цялото време до Ню Йорк (което в прочем не беше никак малко) седях и играех на телефона си.

Изчаках всички да се изнесат,грабнах сака си и отидох до лентата за да взема останалия багаж.

Искаше ми се да имам поне един познат наоколо за да не се чувствам сам.Кампуса на колежа е огромен и вероятно ще ми трябва някой,който да ме разведе.

Докато вървях към летището извадих телефона си и набрах Шарлот за да й кажа,че съм пристигнал.

-Ало?-чух гласа й от отсрещната линия.

-Шар,преди малко кацнах в Ню Йорк.Кажи на нашите да не ми звънят.

-Добре Лу,пази се.-отвърна след,което затвори.

Издърпах двата черни куфара,метнах сака през едното си рамо и излязох навън за да хвана някое такси.

По американско време в трябваше да е към десет и половина сутринта и трафикът беше ужасен.

След 20 минути зяпане на исторически забележителности в напеченото такси влязох в колежа и отидох да взезма ключа за общежитията.

-Луй Томлинсън.-казах на старата жена на рецепцията чакайки ключа за общежитието.

-А,да.Господин Томлинсън,вие сте настанен в къщата на братството.

-Къщата на братството?-мислех,че ще съм в общежитие.

-Наляво и после само надолу.Третата от лявата страна,най-голямата в кампуса.-по деловият й тон приех,че това е любезен начин да ме разкара.

Подаде ми чифт ключове със син ключодържател на който пишеше "NY College".Естествено,не са пропуснали да сложат логото си на връзка с ключове,но не могат да наемат малко по-мила рецепциониска.

20 минути са твърде много за вървене пеша с толкова много багаж,затова сложих куфарите си в една от голфколичките.Поне се съобразяват,че не всички са дошли със собствени коли.

Качих се на задната седалка и изчаках един дребен мъж с рижава коса да запали мотора на бялата количка.

Когато влязох в къщата побързах да се кача на горния етаж и да разгледам всички стай първи.И понеже съм гадняр,да взема най-голямата.

Наистина беше огромно.Три етажа,десет стаи,четири бани,перално помещение,остъклена таванска стаичка и огромен хол.Стените в коридора бяха сиви и във всеки край имаше стъклена масичка със статуетки.

Отворих втората врата на втория етаж,където явно беше най-голямата стая.Прозорците бяха от пода до тавана и заемаха цялата стена.От лявата страна имаше легло с бял балдахин и бюро до него.Дясната част на стаята беше нещо като библиотека.В стената беше вграден рафт на който трябваше да се сложат книги.Имаше дори стълбичка за да се стигнат най-горните рафтове.

Това определено ще е моята стая!Метнах сака на леглото и започнах да прибирам нещата си по шкафовете и в гардероба.

Половин час по-късно слязох в огромния хол,където бяха седнали пет момчета.

-Здравей.-усмихна се едно от тях.Имаше руса коса,вдигната с гел.

-Хей.-отидох до тях и седнах на дивана.

-За сега сме единствените в къщата,но според списъка трябва да сме общо петнадесет.-каза друго момче с тъмна,почти черна коса и тъмни очи.-Аз съм Майкъл,междудругото.

-Найл.-усмихна се русият.-Това са Лиам и Зейн.-посочи две момчета седнали на дивана.И двамата бяха с тъмни коси и тъмни очи.Лиам имаше карирана риза,а Зейн черно,кожено яке.Ето как щях да запомня всички.

-Луй.-усмихнах се.

Изглеждаха приятни хора.Срещу мен,на килима беше седнало друго момче с тъмна рошава,къдрава коса и светли очи.

-Хари.-каза той и стана.

Отиде до хладилника и изкара няколко кенчета с кола.

-Искате ли?-попита.

-Да.-Майкъл повдигна рамене и взе едно от кенчетата.

През следващите два часа разговаряхме и обсъждахме всякакви теми.От футбола до това коя е най-голямата простотия,която сме правили в живота си.

За сега,колежът ми се струваше интересен.