Under your control

∞Втора Глава∞

***
На снимката е косата на Памела
***

Исусе,Мария,Св.Йоан и другите кръстители...какво съм направила?

-Долу ръцете от сестра ми Стайлс.- изпелтечи Луи някак,сякаш на магия.

-Споко брато.-Хари отиде до брат ми,потупа го по рамото и го хвана помагайки му да се движи.

-Да вървим да се оправим Пам.-подръпна ме Розали към къщата.

-Само не забравяйте Лиам,окей?-попитах момчетата,а Зейн кимна покорно и тръгна към него.

След половин час:

Излязох от банята ,като увих голямата бяла кърпа около тялото си ,а косата си в по-малка.Болката между краката ми вече се бе превърнала в сладко гъделичкане.Но какво по дяволите се бе случило?Не помнех нищо.

Облякох черни спортни панталонки и бял прилепнал потник,през който ясно се виждаше черния ми сутиен.

***
Памела Уилям Томлинсън.На 18.Родена и израснала в Донкастър,Южен Йокшир,Англия.Брат и Луи с 5 години по-голям от нея.Момчетата от по рано-Зейн Малик на 22,Лиам Пейн на 21 и Хари Стайлс също на 21.Най-добрата и приятелка Розали Лорънс на 20.
***

Ровех из шкафчетата пред огледалото ми за ластик,когато вратата на стаята ми се отвори .Обърнах се ,за да видя кой е и зениците ми се разшириха.Пред вратата ми стоеше Хари.(драматична пауза ;д)Беше облечен в тъмни къси панталони и бяла тениска.Е бяхме уцелили цветовете.Къдриците му се спускаха немирно покрай главата му както винаги,а красивите му зелени очи светеха с онзи типичен само за него пламък.Видях пресни смучки,които започваха от мястото под ухото му,продължаваха по врата и ключицата му и стигаха някъде под тениската му.Обзе ме ужасно чувство на ревност.От коя ли бяха?Докато съм мислела,не съм заблелазала как той за секунди скъси разстоянието между нас.Вече само сантиметри ни деляха,а неговите зелени ириси се взираха в моите сини.Цялата почервенях.Не знаех какво да кажа.Не знаех можех ли.Обходих лицето му с поглед,като продължих надолу и погледа ми стигна отново на смучките.Той видя къде гледам и тънка усмивка се изписа по устните му.Обгърна талията ми с ръце и ме завъртя леко към огледалото.Сега едната му ръка бе обвита плътно покрай мен,а другата пътуваше някъде нагоре.Той нежно отметна още влажната ми черна коса върху лявото ми рамо и тогава,видях!Врата ми беше целия в смучки!Хари видя шокираното ми лице и се подсмихна лукаво.Наведе се към врата ми и целуна всяка смучка,причинявайки ми болка,почти неусетна.Топлия му дъх се разхождаше по врата ми,а аз се топях под допира на устните му.Това не беше правилно!Какво правиш Памела?Това е най-добрия ти приятел!Опитах да се дръпна и да му кажа да спре.Но вместо това извих глава,давайки му по-голям достъп до кожата си и тихи стонове започнаха да напускат устата ми.Усетих усмивката му до врата си,а той продължи да оставя влажни целувки.Толкова познати целувки!Но как?Възможно ли е наистина?

-Все още ли не помниш какво стана снощи?- попита ме той измежду целувките.

Поклатих отрицателно глава,като поредния стон напусна устните ми без позволение.

-Нека ти припомня.

*****
Ето новата част. :) Моля ви,изкажете мнение,много е важно за нас,за да знаем струва ли си да продължаваме!