Сякаш всичко е тъмно.
Също като погледа и косата ти -
всичко е неясно.
Непрогледният мрак -
черен е !
Но чувство странно ме обзема!
Щом поглед насоча към теб -
като че ли, надниквам в душата твоя!
Като лицето ти - светла е тя!
Белязваш ме и ти -
с очи мистериозни , даже страшни за мен.
Непонятен си ми.
И като мен , сам стоиш - мълчиш.
Облечени в черно - прекриваме цветните си светове.
Сякаш ти на мен приличаш,
а страх изпитвам аз от теб.
Искам да те опозная ,
да надникна в твоето душевно скривалище!
Смелост - липсва ми.
Тъпо е това дето пиша сега .
Затова...
30.04.2024г.
YOU ARE READING
Поезия
PoetryТук съм събрала всичките си добри и лоши творби , от времената , когато започнах да си съчинявам до момента , в който реших да издам книга. Надявам се да Ви хареса .
